|
ама хубу де, не забелязваш ли, че се фокусираш само в работата на човеците.
човеците не остаряват от работа, колкото и тежка и отговорна да е тя, ако им е по сърце самата работа. ако се чувстват доволни от това, че я вършат. ако са заети повече с това да търсят и намират в своята работа, отколкото с това колко са уморени и съсипани от нея.
така мисля аз.
а иначе физически - няма прошка, всеки остарява. дори вързаното на уиндзорски възел 95 годишно чудо на йогата, дето го споделих по-рано в тази тема :)
остаряването си е остаряване, няма как.
но май номерът е, че ако на човек му е интересен светът около него, просто не се сеща, че е остарял и вместо да се самомъчи, той се кефи повече.
дори вързан на възел, ако тва пък му е забавата на него :)
добре, отначало:
"веднъж е моментно - остарява се мигом при определени обстоятелства и после може пак да се събереш и да потанцуваш. Смърт, развод, болест твоя или на близките."
просто не става дума за това.
макар че някои хора наистина преодоляват по-трудно, или дори никак стреса от скръб.
просто биват разбити, съкрушени... никога повече не се "оправят".
казвала съм неведнъж мнението си, че всичко в живота на човека оставя белези.
всичко.
няма бягане и мърдане от тва.
някои хора могат да носят повече, други - по-малко...
а пък и "повече" и "по-малко" са субективни неща.
те са в очите на този, който ги оценява, а за изпитващия ги може да са други...
аз мога да бъда съкрушена и болна от смъртта на майка си, друга на мое място може да се стегне още на втория ден, или въобще да не става нужда да се стяга, всякакви хора има.
"Второ - има хора, които чисто професионално дори не узряват - няма как да остареят. Такива лъзгащи, постоянно в отпуски, майчинство и болнични същества, дето все не са разбрали, приели, не предали. Някой друг им поема работата. Другият остарява по-бързо разбира се."
с това също не съм кой знае колко съгласна.
тъкмо тези, които цял живот са заети да търсят на баницата мекото, особено ако меко в точно тяхната баница няма... доста често толкова се пре-филмират в това, че просто пропускат живота.
животът им е низ от гърчене как "да минат тънко".
и кво? егати живота
накрая, а краят не е далеч, са останали с това как цял живот са се скатавали. кво му е интересното на тва. според мен такива хора умират просто от скука от себе си. може и гладки, може и сбръчкани - не тва е същността на остаряването според мен.
"Трето - финансовият недоимък състарява. Няма как всеки да е шеф. Заплатата определя бръчките също."
хайде пак - работа, пари... :)
не всичко е работа и не всичко е пари.
човек не се определя от това каква длъжност заема и колко пари има. според мен.
кой е по-щастлив за и със себе си? и по-млад духом? и по-здрав?
стив джобс или от калинга?
хммм... бих заложила на нея, ако бяха коне :)
той и господин джобс умря... с целия си финансов доимък, уви.
"Четвърто - психическото натоварване. Има професии под земята, в корема на човек да бърникаш, да смяташ и строиш небостъргачи и мостове, да се гмуркаш, да гасиш пожари, да воюваш - не е същото като да продаваш имоти, да гримираш, да рисуваш, да пееш, да продаваш картофи, да пишеш статии - някак няма да умре никой ако сгрешиш. Най-много леко да се засрамиш, ако сгафиш."
хаайде пак :)) човек - това е неговата работа, според теб.
ами за мен човек - това е различно от неговата работа.
не ми и хрумва, че не само е еднакво, ами и че има общо.
тоест - това, което казваш е може би така, и аз така мисля като теб по въпросите, които накокошиниха наште тук дами, обаче това няма връзка с остаряването в смисъла, за който говоря.
"Пето - физически миньорът и счетоводителят остаряват разлчино."
само че тук не говорим и за - физически.
естествено е, че мая плисецкая и шаманката от калинга са остарели различно физически :)))
макар че ако някой ме пита мен - не е и чак толкова различно, разликите са по-скоро куртоазни за очите на наблюдателя, социални - за преценката му, но това е друг въпрос...
шестото за младите любовници дори няма да го цитирам :)
кви млади любовници бе, говоря за хора, които още от млади са стари и мрънкащи и нямат място в главата си за любовници, разни такива дребни емоцийки... заети са да остаряват, да мръхтят и да са нещастни.
за тях говоря през цялото време.
мръхтежът е присъщ на всички хора, то е ясно.
но явно е важна дозата и значението, които самите отделни хора му отдават.
|
Re: Остаряваме бавно... [re: 2biri]
(стар клубар)
