Да живееш без жилище, най-сигурният начин да останеш без корен. Важно ли е да имаш корен? Не знам, вероятно не. Животът без корен обаче е потребителски, консуматорски, живот на бягаща пътечка. Това е състояние което всяка "пазарна" система иска от гражданите си и несъзнателно ги приучва да живеят на кредит.

Когато дойдох в сащ бях втрещен от реклама по телевизията за деня в който на гражданите им връщат надвзетите данъци - започнете спестяването от днес, елате в (еди кой си магазин).

Така са научени хората на запад - харченето е спестяване когато купуваш на намаление. Което е пълен BS щото първо цените не са най-ниски в тия дни, и второ купуваш неща от които определено нямаш нужда само щото си мислиш че са евтини. Американците са най-зле по един показател, APS (усреднена склонност да спестяват) което е страхотно за икономиката. Недостатъкът е, че всяка макар и дребна криза се отразява катаклизмично. Щото когато живееш така, едно изнасяне на производство в Мексико генерира трагедии на няколко хиляди семейства зависещи от това производство.

От познатите ми американски семейства, има десетина които не са в собствени жилища. Всички, ама до едно, всички те в разговори са ни споделяли че много им се иска да си вземат къща, но доходите им не им позволяват. Те са в положението на онези герои на Пратчет, които имат пари за ботуши от 100 долара, ама тия ботуши се късат всеки месец. Ботушите които изкарват по 10 години струват 1000 долара, но те не могат събра толкова пари.

А инак ние сме това:

РОДНА СТРЯХА

Бяла, спретната къщурка,
две липи отпред.
Тука майчина милувка
сетих най-напред.

Тука, под липите стари
не веднъж играх;
тука с весели другари
скачах и се смях...

Къщичке на дните злати,
кът свиден и мил!
И за царските палати
не бих те сменил!

И по изплатени жилища сме сред първите не щото другите не искат, ми щото не могат.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите