|
абе хората и след като спрат да стават за наемна работна ръка (или мозък, се тая) продължават да са хора :)
и продължават да имат нужда да бъдат щастливи и добре.
поне аз така разбрах темата отначало...
нищо общо, искам да кажа, нито с това дали ще става за наемане на работа, ще спортува ли, ще се катери ли по баири (виждам, че за хубавка това пък е важното :) )
номерът е - самият човек да бъде добре, да му е добре.
без значение дали това ще върши работа на някого друг и дали ще става шампион по нещо на стари години, или ако е бил такъв на млади - ще стиска шампионлъка между фаянсовите ченета до смърт!
поне за мен е така, знам, че е различно от това, което двете с хубавка мислите, както пък и вашите мисли са различни...
макар и недотолкова са ви различни, доколкото може би мислите.
ти го изпрати дъртака да се състезава с младите в трз (или както му се вика сега на отдела за наемане на хора на работа), хубавка го прати да гони рекорди, пак състезавайки се и сравнявайки се с други хора.
на мен мисълта ми беше - докато човек не е спрял, не се е отказал да бъде себе си, докато е живо любопитството му, докато мърда, за да го удовлетвори, докато е способен да се удивлява и - най-важното - изпитва нужда да бъде удивен, очарован, докато му е интересно - и живота, и Света, и той самия на себе си сред света - този човек, колкото и да е стар, дори болен и прочие, колкото и да не е същия като на младини - това е естествено - не е остарял!
не е тръгнал да си ходи, не се е отпуснал, не е изгубил вкус, апетит, любопитство, интерес, стремеж към Утре. утре, където зад ъгъла изникват какви ли не чудеса! :)
щот какви хора има... двайс години пънкя "ау, аз ще умрааа... ауу, колко съм мполенг, нещастенг, опашчицата ми се влачиии... нищо не ми е интереснооо... младите са идиотиии... ще ме закОпатеее... - и ей такива.
и верно кътчели се кефи на това какъв е дърт, сбръчкан гъз и как от сичко му е криво!
е те тоя горният е остарял!
може би даже още като е бил на 40 се е докарал дотам и така си му се влачат коремчето и опашчицата десетки години след тва, дигат прах, която прави сълзите му кални и още по-непроницаемо затулващи зрението му за Света и чудните му неща.
оня, другият човек, който не спира, той даже не може да усети, че е остарял, това просто не е интересно, просто е страничен тъп факт.
мен лично, честно казано, не ме вълнуват баби-спортяги, баби-танцувачки, баби-йоги... даже леко ме притесняват... ше земе да си изпотроши нещо... язък за зора :)
нито пък ме вълнува, че едисикой бил останал толкова свеж и жилав по ум, че го били назначили, или си го пазели и предпочитали пред хиляда младежи в сферата му на работа... абе добре, хубаво, да са живи и здрави и бабите-спортяги, и тоя с многото акъл, изобщо не ме интересуват.
важното е някакси... де да знам. да се кефи човек :)
да му е интересно, а не да се забие в мисълта, че вече е стар и край.
просто самия човек, не в някакво сравнение със, както и двете правите, ако, че са ви различни мненията...
|
Re: Остаряваме бавно... [re: 2biri]
(стар клубар)
