|
Стивън Хокинг в главата си "Играе ли Бог на зарове" от книгата му "Вселената в орехова черупка", сравнява създаването на живота и света с игра на хвърлянето на зарове в Казино. Общия смисъл е, че когато става въпрос за голям брой залагания, печалбите могат да се прогнозират и собствениците могат да направят така, че те да да се избягнат, затова и стремежът им е да има, колкото може повече залагания, за да могат да прогнозират попаденията с печалба и да ги манипулират. На този принцип са създадени и работят казината. По същия начин Хокинг (а преди това и Айнщайн) разсъждава, че Бог има толкова много възможности в ръцете си, че не му трябва да хвърля зарове и да си играе на случайности... От друга страна, Хокинг изказва хипотезата, защо пък Бог да не се позабавлява и да не си хвърля зарове и да си играе на случайно създаване на светове...
В подкрепа на странната и анекдотична теория за "играта на зарове" е един изключителен, но дълго пренебрегван труд на Алън Тюрин, в който той разработва "идеята за самоорганизиращата се материя" (процес наречен в биологията морфогенеза), разглеждан в "Новият разум на царя" на Айнщайна в математиката - Роджър Пенроуз и във филма за Тюринг "Тайният живот на хаоса", който поставя на научни основи разглеждането на хипотезата, че животът е предмет на чиста случайност... т.е. ако перефразираме с горното, животът е възникнал чисто случайно, докато "Бог си е играл на зарове"
Извън научните хипотези, двама автори са ми направили особено впечатление с "фантасмагочирните" си от гледна точка на сериозната наука и литература изказани и описани, макар и по различен начин, но общи близки идеи.
Единият е моделът за "световете на вселената като люспи на лук" на Дон Хуан, представен от Кастанеда и който между другото много прилича на "n-бранната" или "струнната" теория представени от Хокинг в книгата "Черни дупки и бебета вселени".
Другият е моделът за "пространството на варианти" на Вадим Зеланд, който пък е квантов физик:-))) Да, ама то пък кой ли приема сериозно квантовата физика и квантовите физици... обаче, е много изкусителна представата, че животът, всъщност има безкраен набор от варианти, но от нас (или някаква неведома тайна сила, която ако успеем да уловим) зависи точно кой вариант ще изберем и че именно, поради непознаване на тази "тайна сила" ние в преобладаващото си мнозинство, всъщност се влачим по не особено удачните варианти...
Редактирано от MilaO6 на 25.08.16 22:31.
|
Re: Къде е този Господ? 2 [re: Green Light]
