|
хъхъ, този виц го е писал явно , 2 метра висок (но джудже де юре), чийто стил се отличава и блести ярко с ненужната жестокост към обикновената запетая.
обаче иначе е добър човек онзи керът. голям, достоен човек с голямо, честно лице, ефрейтор при това и по същество литературен герой.
този стил добива вече епидемична популярност; нямам представа защо и как така.
силно е разпространен не само в частната неофициална епистолария, но и в широкото медийно пространство.
интересно и уви - обичайно явление върху първата страница на най-големия български портал, е външният вид на този виц.
но пък никъде не съм прочела керът да прави някому забележка, че бил оригиналничил диалектно, там е още една от разликите.
като стана дума - попадала ли ти е новата творба на калина :)
"Стават грешки
Ми повня снощи, чи кузата я прибрах,
пудир из двор припявах ем примитах...
Пиперя тук-таме прискубах, наполях
и сеннах да са мъдря пуд асмити.
И дрема начи ф заплес тъй амен,
са скръстих и на дрямка ма пудкара...
Са потопорчи йна магьосница (!?) пред мен:
- Калино, ко дремуцаш, маамустара!?
Стресни са сега, утпуши ги тес уши,
нидей са прай у глухата ниделя!
Са тътря чак ут майнат` си пучти,
изприщих са додету та намера.
У нашту царству носи са мълва,
чи била си кат ангел безпудобен
и ... кък да кажа.. малку будала,
чи рекаф да ти убразувам спомен.
Шта прая, моме, цял`та ф чудеса!
Ай фърляй тъс забратка и сукманя,
кат та скопосам, ич ни моат та позна
магьосана кат цъфниш на мигданя.
Нарежда нашта, ич ни ма устай
въпще пу три у зъп да са изкажа,
кат самудива ма дукара и...
- Калинооо, ваайй!
Без малку да забрая! Ногу й важну!
Дан земиш да са заблихосаш ду зори!
Среднощ кат стани - друм! И са прибираш!
Закот дутам магийта мой та изтърпи,
утпосле пак у прустутии шса намираш.
Ай там ду Марку у убора ти пръхти
идин бял кон – са мятай, ма пулека!
Да не да панниш, да са потрошиш,
или да бикниш полвинта дървета.
И тъъъъй...
Надума ги, учити си фана
и по-нататък инфурмацийта са губи.
Събуждам са - асми, пипер, митла...
И сал кузата изнапреде ми са пули.
Ф идин мумент ма ръгна гачи нож,
кат са пугледнах, га са сафирясах...
Ми няма ми го левиот галош!!!
Катчели тос път убу я увапцах!
И ся ши чакам Принца тез деня.
Ни повня снощи де съм са мотала,
ма щом идиния галош ми го немá,
то сигур Принца ши съм увършала.
Ши доди, шма примери и тугас
ши зяпни:
- Ай сиктир, Калино! :/
Игати и късмета, дет гу имам яз!
Напрау ут ужас ся ши са спомина...
"
Редактирано от vr. на 24.07.16 15:25.
|
Re: Изпаднаме у невазможнос [re: Lynn-28590]
(стар клубар)
