Да, натрупано усещане за несправедливост и безсилие, мисля, е дълбоката причина за отчаянието. След промените силни на деня станаха (програмирано или случайно) най-недостойните типажи и това се случва в рамките на живота на едно и също поколение. Ценностите, в които независимо от всичко ни възпитаваха по време на соца - ученолюбие, трудолюбие, скромност, саможертва в името на колектива - станаха изведнъж непотребни и дори смешни. Хората загубиха опорните си точки, понятията се промениха. Човек не знае къде да се дене и какво да прави със себе си и с представите си за добро и зло. На всичко отгоре (но и съвсем логично) държавната машина работи само в полза на силните на деня. Качествата, които са нужни за добруване в тая обстановка са тия, които се смятахме за отрицателни до неотдавна. А как изведнъж да се превърнеш от трудолюбив идеалист в безскрупулен кариерист? От друга страна - не заслужаваш ли и ти същото, което Пешо получава с лизане на задници?

Мисля, че кризата е главно морална и психологическа, не толкова икономическа. Икономическа доколкото инжинерите на прехода и наследниците им продължават да крадат наедро. То така се и започна - с огромни кражби, не бяха пирамиди, режисирана хиперинфлация и какво ли не беше. И продължава кротичко.