Наистина интересна метаморфоза претърпя снимането в Благите страни.

В България, като изключим снимането около т.нар. секретни обекти, предимно военни и то по соц. време, никога не е било проблем. А след Демокрацията съвсем му отпуснаха края. Дори съм се снимал през 90-те пред поделението, където изкарах казармата и макар тогава да беше в процес на закриване, още се водеше секретно и около портала и оградата имаше поизбелели знаци снимането забранено. На КППто подпрян на бариерата дремеше свръхсрочно служещ млад сержант, който хич не му направи впечатление като почнахме да се снимаме с един приятел на фона на поделението. После се поразговорихме със сержанта, че сме служили тук, но той не ни знаеше, понеже, както се изрази, се набутал малко преди Демокрацията и май щял да заебе службата, така както се развиват нещата.

През 2002 имах снимкови преживявавания в благ Кьолн. Единия път, некъде около центъра, зад Ратхауза (б.а. кметството), не помня какво снимах, някакви балкони с красиви цветя. Полицай ми направи забележка. Не говоря немски, но го разбрах прекрасно, особено като ми посочи със смразяващ жест фотоапаратчето от категория "туристическа сапунерка". И той ми обясни, че пред Ратхауза можело, но не и зад него. Както казваш, вероятно това е бил ефектът от "9/11".

После внимавах и само като виждах освирепели туристи да щракат, тогава и аз. Значи, снимах около църквата св. Мартин, до Рейн и изведнъж от някъде изскочи мангалоиден организъм с близкоизточна визия. Може арабе да беше, ама по-скоро палестинец, те имат особено нагъл и мошенически вид. Вдига ми лют скандал на няколко езика "Ти що мъ снимаш, ваа!???". Не си спомням да съм го хващал в кадър и му викам да се разкара, на чист български. Оня като чу непознат за него език от не-блага държава, леко се сепна и му спадна ентусиазма. Но продължава да върви след мен и да ме дръпа за ръкава, докато стигнахме до някакъв офис, май банков беше, с откровени големи камери и охрана пред входа, та тутакси изчезна. По-късно като проявих снимките и никъде не го видях. Явно кокошкарски номер за наивни туристи.

А сега си се снима яко, явно лобито на търговците на снимащи телефони и фотоапарати е надделяло. И сниманите хора и обекти са доволни, защото това си е безплатна реклама, кой знае как ще се разпространят снимките примерно на шкембеджийницата през социалните мрежи. И цели концерти на топ-звезди се снимат с к'во да е и се качват в Ютубе.

По-късно пък имах по-приятно снимково преживяване в блага Барселона. На едно място имаше 5-6 котки, ама разкошни ви казвам! Все различни породи, много красиви и наредили се като за снимка. До тях стопанинът им, като да беше пенсионер, седи отегчено на столче. И щом се наглася да ги снимам котките, той или тропне с крак или изсъска гръмовно, та те се разбягват. След малко пак се събират там и упражнението се повтаря. Сигурно искаше да му бутна некое евро да се кротне и да ги снимам, ама не беше познал.

Накрая за снимането на деца. Единият мотив за неснимане е дали не е сценарият "лоши хора подготвят отвличане на дете с цел откуп или с цел продажба на бездетни богаташи". Това в днешно време е твърде рядко, поне си правя извод от медиите, понеже отвличане на дете винаги е световна новина номер 1, а такава скоро не съм чул.
По-скоро мотивът е друг - детската порнография. Тъй като намирането на актьорчета за това е трудно, то се прави така. Реални снимки се обработват и децата се събличат. Не е лесно, но е напълно възможно да стане със съвременния софтуер и малко търпение, та снимките да изглеждат максимално реалистично. Всъщност, те спадат по-скоро към еротичната порнография, тъй като няма как да се представи убедително завършен полов акт, но всяка снимка на голо или дори само поразголено дете спада към потресаващия термин детска порнография. Та затова началникът се е натегнал.

~~~~
”Пургии и песни” - фолк опера от Джордж Гершуин