|
Едни съседи имат куче. Много симпатично и дружелюбно, среден размер. Кротко е и не лае по нощите. Извеждат го сутрин и вечер на разходка. Вратата на апартамента се тряска страховито, защото кучето на каишка, ентусиазирано от предстоящата разходка, се дръпва рязко надолу по стълбите, докато стопанинът му затваря с другата ръка вратата, представяте си ефекта. Но не това е важно за темата.
Един ден ги виждам пак да се прибират кучето и стопанинът и влизам малко след тях. Нагоре по стълбите чувам скандал: "Какво направи, веее!? Лошо куче, лошо!" и след това, както обикновено, ПРАААС!, вратата. Качвам се аз и виждам на 2-3 места "нещо" разлято, кафеникаво, с бели и жълтеникави нюанси. Позната миризма, макар и не от най-бруталните.
Най-вероятно предположение, кучето повърнало. Ми, понякога повръщат кучета и котки, какво да правиш. По-неприятно предположение: кучето го напнал внезапен и неудържим дрисък.
Влизам си аз кротко у нас, без да си тряскам вратата, хем да преброя до някое число и да се успокоя, хем да му дам на човека половин-един час за размисъл. Ослушвам се дали няма да чуя пак трясването на неговата врата и шум от старателно бърсане с влажна гюдерия и подходящ препарат. Минава час, но нищо не чувам.
Отивам и му звъня. Диалог:
- Добър ден.
- Добър ден.
- Таковата, кучето ви май е повърнало на стълбите?
- Ми, не ... ъъъ ... дръпна ме и разлях кафето, което носех.
- Ааа, ясно. Ама то имаше и нещо бяло-жълтеникаво и миришеше особено?
- Ъъъ, капучино беше. - и ми затвори вратата.
Направо занемях. Гениално! Щом е кафе, капучино, няма проблем, нека си стои разлято на стълбите! Ще засъхне и чистачката все ще дойде след няколко дена да ги измие. Прост, прост човечец, нисш организъм!
В крайна сметка аз го измих, няма да газя пак в разлятото "кафе" като излизам, я.
~~~~
”Пургии и песни” - фолк опера от Джордж Гершуин
|
Битово-съседска: "нещо" е разлято на стълбите.
