|
президентът е на българските граждани, бе. не на отделни етнически и/или религиозни групи.
теб като те гледам наесен ще гласуваш за агент гоце. даже не е нужно да се обяви за по-тесни връзки с масква
я виж какъв прекрасен откъс от книга:
...България беше Пепеляшката на Европа. Не зная защо беше толкова изостанала. Все още ми се случва да чуя в разговор: „Когато по онова време бяхте в Югославия (според други – Румъния)…“ А аз възмутено: „В България!“ А другите: „Да, разбира се, това имахме предвид!“. Обаче дори не успяват да запомнят името на страната. До ден днешен единствената им асоциация при споменаването на България е дълбоката старост, която се достига там благодарение на чесъна и киселото мляко.
Вярно е, имаше много чесън и превъзходно овче кисело мляко, което бе с такава висока масленост, че можеше да се реже с нож. Но имаше и планини – Родопи и Рила – с един прекрасен манастир от 10-ти век, имаше море с безкрайни златножълти плажове, имаше гори и реки, ливади, по които пасяха големи стада овце, и долини, пълни с най-прекрасните плодове и зеленчуци; и лозя с най-вкусното грозде, което някога съм яла, както и споменатите от баща ми розови градини; имаше още поля с тютюн, царевица и слънчоглед, очарователни малки градчета и села, чиято самобитност би могла да се нарече примитивна; имаше я столицата, София, хубав, оживен град в полите на планината Витоша, смесица от малко Ориент, малко Средна Европа и твърде много Балкани, където можеха да се видят известен брой представителни сгради – на университета, академията на науките, националния музей, националната библиотека, операта и театъра, на двореца и храма „Александър Невски“. Това бе красива, плодородна аграрна страна с преобладаващо селско население, много сърдечно и гостоприемно – славянски души, в които 500-годишното турско владичество бе оставило някакъв ислямски знак, хора, които обичат да ядат и пият, да пеят и танцуват; хубави енергични жени с гъсти гриви, твърде мъжествени мъже с подчертано чувство за чест и достойнство. Начело на държавата стоеше Борис, един дребен, нежен, много либерален и обичан цар, който, както се говореше, бе убит през 1944 година от германските си съюзници, защото отказал да екстрадира българските евреи.
Това бе за мен България между 1939-та и 1944-та година...
Ангелика Шробсдорф, Ти не си като другите майки
|
Re: най-новата ни история - [re: Noy BG]
