нали знаеш, че обикновено нещата са по-сложни.
Първо, на статистиката не приляга определението "комунистическа".
Второ, GDP като методология навлиза едва през 80-те години, тоест доста отскоро.
Трето, "сталинските стопанства просто толкова могат" е ретроспекция, но съвсем не е било така в актуалния им вариант, примерно 50-те и 60-те години. Една борба на системи без предизвестен край. Не е било чак толкова ясно, колко могат - имали са и теоретична база, и изчисления, и три десетилетия практика. Образно казано, на западния капиталист хич не му е било ясно къде ще му излезе краят - обратно, борбата е била активна, а не пасивно да чакат само да се срути това сталинско стопанство.
Четвърто, затъването им е едва към края на 70-те, началото на 80-те. Външният дълг на България, circa 1985 - включително към СССР, само към него в края на 1990 г. е бил от порядъка на 120% от .... по дяволите, не помня дали към БВП (май тогава още не се мереше у нас) или към БНП, или към НД. Огромно нещо, към което добавяме византийското вдигане на цената за ядреното гориво за Козлодуй, чиято стойност за година моментално превишава целия фискален резерв на България! Луканов просто нямаше особен избор, освен да обяви официално държавния фалит.
Путин - друга тема. Не е невъзможна идеята за затвореност (самозадоволяване), но е твърде скъпа и оттук и динамиката (темпът на растеж) пада. Нейната осъществимост, за жалост, по необходимост преминава през военните - не е осъществима без предишното участие на републиките (СССР) плюс предишната орбита на влияние (Източния блок).
|