Все повече стигам до извода, че голяма част от любовта си е чист егоизъм - желание да притежаваш някого или нещо, да получаваш любов, наслада, да утоляваш страсти, да имаш морално или физическо удовлетворение, или и двете за себе си. Може и да обичаш абстрактно, но тогава не материализираш желанията си, просто си въобразяваш любов. Човек отдава, за да получи удовлетворение за себе си, дори и да не е насочено пряко и двупосочно. Приятно е усещането да бъдеш удовлетворен, почти като магично ни се струва. Дано не ви звуча черногледо, ама като се замисля, сега до този извод стигам. Може би е моментно.

Редактирано от Lucky Eva на 26.05.16 22:58.