|
Това е случка-разказ от вчера 24.05.2016г. - абитуриентските балове. Разказано от очевидец, моя позната от фейса.
Хубаво е да се знае за тази история, показва много за някои съвременни междуличностни поведенчески черти...не искам да изпадам в анализи и коментари. Нека всеки сам си направи изводите...
Малка прелюдия:
Тази година например гримирах за изпращането само в училище, последният учебен ден, не балния две момичета. Оказа се, че няма да ходят на абитуриентски бал...едното дете беше много пълно момиченце/здравословен проблем/. Дойде с майка си, направихме я кукла...нямало обаче да ходи на бала, защото в класа я игнорирали...
Другото дете живее само с майка си в недоимък и под наем, нямали пари за рокля и бално оборудване, събрало си пари за фризура и грим само за последния учебен ден в гимназията за да си вземе дипломата. Не исках да и взема пари, но тя настоя...накрая взех само символични няколко лева, да не я обидя.
А имаше и такива деца със стандарт, които имат за десетина...C'est la vie!
Връщам се на нашата история:
Нямам думи за постъпката на съучениците на момчето със сивият костюм, нямам думи и от щастие как е постъпила Весна, макар и историята малко да ме просълзи:) Важното е, че краят е хубав!!!
Бал 24.05.2016г. Наблюдаваме момчето със светло сивият костюм. Чудех се дали да пиша, но съм доста огорчена и разочарована, затова реших да споделя какво се случи. Пред блока ни се "изсипа" цял клас абитуриенти с луксозни коли, джипове, лимузини, коя от коя по-луксозна. Всичко беше хубаво, хората се забавляваха, брояха от 1 до 12 , абе всичко както си му е реда. Заваля и се скрих под козирката, целият клас вече беше в апартамента на съседката ми/тяхната класна, когато пристигна пеша закъснялото момче със светло сивият костюм. Отворихме му входната врата, казахме му къде да се качи,той благодари и приключихме. Добре де, стана време да тръгват към хотела, излизат всички, качват си се по колите....и си заминават. Изпращам ги аз като типичната клюкарка, и виждам отново момчето със сивият костюм да ходи пеша по улицата надолу. Питам съседа ми, далече ли е паркирал човека който го кара, при което чувам отговор който ме шашна, стъписа. " Ами не, той е пеша, отива към метрото." Викам......МОЛЯ?!? От там газззз към нас, оставям кучето си, грабвам ключовете от колата и с 300....да го догоня. Намерих го, тъкмо щеше да пресича, почнах да бибиткам, отварям вратата викам : " Влизай, днеска си с мене". Къде се намира хотела?? Момчето влезе притеснено, ами хотела е след Хемус по бул. Черни връх....викам добре. Аз карам, Вие ще ме упътвате. Тръгнахме и питам, защо не питахте дали някой не може да Ви вземе с тях? Ами питах ги, всички ми отказаха. В едната кола били само момичета, в другата класната, а другите ми казаха : " Бегай от тука бе, разкарай се". Ейййй викам да няма места, а тази лимузина??? А другите джипове, как пък едно място не се намери??? Как може да са толкова озлобени и егоистични??? И той вика, ами не можем да ги съдим, такива са, каквито са си и се усмихна. За момент се замислих, как са го изпратили горките му родители,тихо кротко с метрото....без обичайното бибиткане,балони,броене....та той нямаше дори чадър. Добре, че спря да вали. Само защото момчето не се държеше като другите : - Просташки, грубо, невъзпитано и защото беше свит, срамежлив и притеснителен, никой не го покани в колите си които бяха взели "Под наем", нали се сещаш... големите гъзари. Та хвана ме яд на днешната младеж, как само го отбягваха.......и к'во като е по-беден? Аз пък си му бях дама на бала и си го закарах до хотела! През цялото време ми благодареше....миличкият. Почувствах се щастлива, че макар и с малко съм помогнала. Тези с които е учил толкова години се направиха, че не го познават, а аз която дори не го познавах,се радвам,че се запознах с такава чиста душа, с такова възпитано момче. Колко заслепени са хората....
Спасихте от дъжда - вашите скъпи дрехи, прически, грим и обувки, но оставихте момчето да ходи пеша към метрото, валейки го дъжд, ходейки с наведена глава в един от уж най-щастливите му дни, неговият бал. Поздравявам те Кристияне, че не свали усмивката от лицето си....нито веднъж. :) Честито завършване и успех! :)
Момчето със сивият костюм ...
Тук преди малко постнах снимка на "момчето"+ негови съученици...но размислих и я махнах, нека остане анонимен...ако някой иска да види снимката нека ми пише на лични.
Темата е друга...не е важна снимката...
Let your soul be your pilot!Редактирано от makeover на 25.05.16 11:13.
|
Момчето със сивият костюм!
