|
|
| Тема |
 Re: Израел [re: Green Light] |
|
| Автор |
c@t () |
|
| Публикувано | 16.05.16 22:38 |
|
|
|
Тоя номер с "майката мисли че детето е при бащата, а бащата мисли че детето е при майката" ми е мнооого познат
Когато бях на 5-6 години така се загубих във Варна. Даже още помня
Годината 1985-1986
Мъжете бяха решили да правят едно, а жените - друго - в града Варна, не по плажовете.
Аз сладолед в момента, в който се разбираха кой къде ще ходи и после да се срещнат. Помня че търсих кош за боклук и като намерих, не видях никой от групата.
Явно сме били в централната част, имаше много хора, но никой не ми обръщаше внимание. Започнах да се оглеждам и видях две жени, които не вървяха толкова бързо по тротоара, обсъждаха нещо. Не помня как, но нааайй-накрая двете ми обърнаха внимание, питаха ме защо съм сама, да не съм се загубила - аз - да. Те първо не знаеха какво да ме правят, после започнаха да мислят къде е най-близкия полицайски участък.
Окей, заведоха ме в участъка. Полицаите ме гледаха като извънземно - единия пита дали съм момиче или момче (имах къса коса) И после ме питаха за името ми - много тъпо, знам със сигурност, че по онова време можех да пиша само първото си име. После ме оставиха в една стая пълна със столове - като в училищата, но много столове, един до друг, цялата стая беше пълна. И един телевизор имаше, програмата беше само на руски, нищо не разбирах, а и беше нещо като репортаж и други скучни неща.
След време родителите ми като се срещнали, установили че ме няма и отишли до близкия полицейски участик, където бях и аз
С това никога няма да забравя Варна.
| |
| |
| 
|
|
