за мен това, че националистическа партия не само изобщо е в парламента, а има известен контрол над правителството, вече е достатъчно лош знак. и тази не е първата.

никак случаен и въпрос на кряскане в интернет не ми се вижда и начинът, по който медиите, вкл. националните, отразяват кризата с бежанците, а и мюсюлманският въпрос изобщо.

това са обществни настроения и те също не са епизодични или случайни. защото все повече започват да изразяват затвърдяващи се нагласи.

това, че на теб не ти пречат сирийчетата, не значи, че антагонизъм няма.
а и той е нюансиран. от ачик-ачик омраза, през страх, през поддаване на пропаганда, през разни такива глупости че едва ли не хората трябвало собственоръчно да издържат бежанец, а те не можели да издържат добре и самите тях си, само до бежанец били опряли. все едно този бежанец ше си го вземат удома си.
това
барабар с все по-голямата обшествена радикализация,
недоволството и умората от политическата класа като цяло (идеално за възникване и узурпиране на властта от ултрарадикална партия),
кампанията срещу умереността,
агресивната кампания срещу европейския съюз и институциите му,
кампанията на омраза срещу неправителствените организации,
жестокият черен пиар срещу политиците, които се опитват да представляват някакви ценности (президентът не бе пожален от гнусотии дори когато му умря детето).
и какво ли не още.


не са случайни тези неша, нито са безобидни...