Ето тук грешиш доста:

"до неотдавна същият този ксенофобски настроен човек не беше виждал нито един сириец, афганистанец, египтянин и изобщо мюсюлманин, изключая безобидните и мили български турци. но това не му пречеше да ги мрази."

Българите не са мразили съседите си турци.
Не знам защо у теб се е породила тази идея.
Живееха си спокойно врата до врата, за това и друг път сме говорили.
Българите са мразили идеята за османското робство.
Което е било много едно време. По политически причини им е било натъпквано в матрицата в главите, че едва ли не - комшията и баба му - това сега са същите турци, които са клали в Батак по време на Априлското въстание.
Само че никога не са сполучили с това натъпкване. А са и били и твърде вяли.
Хората, доколкото зависеше от тях самите, си живееха спокойно и добре, без да си пречат.

И оттам нататък всичките ти "все-едно-та" губят почва и оттам - смисъл.

Българите не са тъпи.
Българите са малко, страната ни е малка, България не се управлява добре в момента. В този вече четвъртвековен момент. Нито се е управлявала добре през предишния 50годишен момент. На никого отвън никога не му е пукало за България и българите. Управляващите България от след Освобождението до наши дни винаги са били нечии марионетки. България никога не е била важна и уважаема.
Ние не сме били колониалисти, ние не сме били окупатори, не сме били робовладелци.
Били сме дълго, дълго време роби, васали.
Все едно на кого.
България и българите й никога не са били сигурни за утре-то си.
Макар че 50 години са им крещели от мегафона и от радиоточката, че - социализъм - ура и да живей, и завинаги ще грей!
Ще грей, ама трънци.
И последвал още 25 години хаос, в който смучещите преди си смучат и досега.
И въпреки всички тези неща и все по някакъв начин каръшката обстановка, в който са се "развивали", българите са останали достойни и добри хора.
Е, повечето... И ако не ги дърпат много-много за дъното на гащите, разпраничкото то.
Тъй като не са научени да бъдат сигурни, спокойни и добре, и нещата им да бъдат наред и да протичат спокойно и нормално, българите по-лесно се плашат.
И като се плашат, се агресират.
Повечето само на думи, защото освен всичко пък са и сравнително търпеливи и разумни хора.

Ние се плашим от атентати и терористични заплахи и затова не ги и правим.
Нямаме случаи на обири на банки със заложници, децата ни не гърмят с пушки и не бомбят съученичетата си в училище. Както това става по други места по света. Ние нямаме Фрицъл и Брейвик, например, защото вътрешно сме по-чистоплътни, по-неразглезени, по-стегнати, по-морални лично. Не - социално, стадно, а лично, поединично по-морални.
По-любопитни и любознателни също така.
Макар и не много качествено, уви.
Но, мисълта ми е - имаме си вътрешни морални спирачки, всеки по единично.
Дори и в известна степен да са плод на еснафлък.

А сме по-страхливи именно защото осъзнаваме, че си нямаме никого зад гърба. Всеки един от нас и всички, като цяло.
Виж ни политиците само, дето им плащаме да уйдурдисват държавата...
Затова сме и по-ксенофоби.
Защото не сме спокойни и доволни бульони, уви.
Плашим се от разни неща още преди да са се случили.