това човек да не мрази не идва от правилата, вр.
не можеш с едни правила да накараш хората да не се ненавиждат.

това да не се мрази е морално-етична норма, идва от християнската етика.

и една нейна особена разновидност, която я комбинира с идеята, че всеки човек е лично отговорен. зашото ако лично ти носиш отговорност само за собствените си дела лично пред господ, да съдиш другия за делата му не е твоя работа. той си носи отговорност пред господ сам. и с нищо не можеш да му помогнеш. това е въпрос на неговите лични дела с господ. затова го приемаш такъв, какъвто е и оставяш да го съди онзи горе. не му се бъркаш. защото не можеш да се бъркаш в личната връзка на когото и да било с бога.

оттам идва толерантността - от разбирането, че всяка коза за свой крак :)

това общество не е и нееднородно отсега.
то е приело гонените от инквицията евреи-друговерци.
мразените за убийството на христос в целия християнски свят.
приело ги е безусловно и без да ги мрази. оставило го е да си изповядват религията свободно. пак по съшата причина, заради приложението точно на същия принцип, който важи между индивидите: защото това в какви отношения са с бога си е тяхна работа.

това е традицията. там, където я няма, там, където морални устои от подобен характер никога не са съществували, те няма как да бъдат набити с чук в никоя глава. каквито и правила да им го налагат.

макар че същетвуването на функционираща правова държава определено помага.
въпреки че и тя не се е появила от само себе си, виж. например еразъм ротердамски.
за да му хрумне на човек хуманитарна етика е трябвало първо напълно да е интернализирал християнската. просто едното произлиза от другото.

обаче това е много дълго за писане :)

Редактирано от whatever48O59 на 16.05.16 17:23.