|
Нямам никаква представа колко турци в Германия ще облекат униформата при положение каквото описваш.
Зависи.
Обаче си спомням как като бях дете уважавани и хора с положение зарязваха един през друг кариерите си в България, за да се присъединят към народа си в
Спомням си, защото баща ми имаше този близък приятел, колега, който тогава замина, за да участва във войната. Като с това афишира личната си позиция, която по онова време е била политически неправилна в България.
И си прецака завинаги каквито и да били шансове да изгради нормален, спокоен живот за семейството си и себе си в България.
Помня, защото баща ми имаше много неприятности тогава и брахме страх напрао от дървото, с което фактически нямахме нищо общо.
Но това няма общо с културата.
Има общо със съвсем други неща.
Мултикултурност е, когато хората от две, или повече култури съжителстват в мир и хармония помежду си. Без различната от тяхната култура да им пречи, или да настояват да я променят така, че да стане като тяхната - което се нарича асимилация.
Мултикултурно е общество, в което арабин, китаец, индиец, японец, грък, англичанин, французин, индиянец живеят един до друг, всеки със своята си култура. И си хапят задниците взаимно колкото може по-малко. Единият се моли на чердженце, другият сърба супа с китайски спагети и боде с клечки, третият топи къри с топка ориз с пръсти, четвъртият танцува и пее под Слънцето и във Вятъра, и свири на индиянска тръстикова флейта... и не си пречат.
Тоя с килимчето не кара другите да се молят, иначе ще им пререже гръцмулите, китаецът уважава чуждото кюфте, макар че той не би ял такова... и така.
Като има работа, която трябва да се свърши, я вършат заедно.
Това е мултикултурност.
|
Re: Израел [re: ad miral]
(ветеран)
