|
да, така изглеждаше, това е било :)
това е секцията за поезията.
струва ми се, че тя остана малко по-дълго време видима, отколкото онази за общи приказки.
не помня, отдавна е било
но си спомням това уточнение - че това не е чат и разговорите продължават с дни, удивителна :)
ясно. мерси за разяснението.
аз пък бях само потребител и то пресен-пресен потребител по онова време.
не разбирах нищо нито от компютри, нито от уеб-пространство, нито от нищо, всъщност, но тогава се учех бързо.
бързо, лакомо и доста урболешката.
повечето хора, които влизаха в интернет за първи път, дотогава бяха работили с компютър, имаха понятия.
аз - не.
едновременно се учех на всичко и ми беше супер интересно :)
понеже се учех сама, то и книги за любители даже нямаше... правех много грешки, някои от тях съвсем малоумни
мисля, че интернет-провайдърите, особено от малките фирми, особено до 99-2000, трябва да получат специални добавки към пенсиите си, ако изобщо достигнат до пенсия, с всичкия стрес, който са набрали и им се е обрулил напрао от дървото на масово напълно неграмотните им (като мен), но затова пък свръх ентусиазирани клиенти
спомням си, че тогава доставчик на интернет ми беше една малка филма, с екип от може би 3-4 души, в момента съм забравила името й, може би докато пиша ще се сетя.
но дори да не се сетя - дано хората, които работеха там, сега да са здрави, успешни и добре, пожелавам им го от дистанцията на времето и като гледам сега, отдалеч, само аз на какво съм ги подлагала...
те бяха пенкилер, както всички друг малки доставчици. компютъра ще ти сглобят, джам ще ти инсталират, съвет ще дадат, ще се опитат да ти набият в кухата кратуна понеее-поне основни неща, така че да не търчиш всеки ден по три пъти, защото си омазал всичко яко, ще инсталират... "абе едно такова, с което да мога да си рисувам, обаче да не е това, дето е от уиндоуса, ами да е едно друго, на сив фон и с по-малки иконки, дето го видях у..." и "едно друго, дето от огромната снимка от 100 килобайта ти я прави по-нормална картинка от 24 килобайта, обаче на нея пак сичко си се вижда и не е по-малка по размер (показвам с прозорче от пръсти колко така големка излиза на монитора), а си остава същата на вид, обаче е по-бърза за пускане по интернет..." и - "ами аз се опитах да си сваля айсикю в интернет-клуба под нас, обаче то е цели 4.7 мегабайта и не ми се събира на дискетата, защо не ми се събира? ами сега как да си го инсталирам? ами как се прави на три дискети да го сваля? и как да го сглобя после? ауу, ами това какво е? мойто не е такова! (видяла съм техния интернет-експлорър, забелязала съм, че е различен от моя нетскейп-браузър), то по-хубаво ли е? можете ли да ми сложите и на мен такова? ама да не мъкна машината, боби, моля те, кога можеш да дойдеш? ами... татататататататататаратаратататата..." - и боби, скръстил пръсти с протегнати към небето ръце, тихо въздиша: оммммм... оммммм...
и така - по пет пъти седмично.
или случайни хора, срещнати в интернет, колко пъти... - "това ми кажи, моля те, онова ми помогни, ама как се прави сега... как се прави, като правя страница с фронтпейдж, да не ми изскачат текстчетата от колонките отстрани и да не ми се разместват като се зуумне страницата? как да си добавя нов шрифт в шрифтовете на уиндоуса?......" - и изтощен от усилието да ми обясни човек, който яха колата в габрово и след три часа ми звъни на вратата с каменна физиономия, представя се - едикой си съм, дето говорихме пет часа за..." - отмества ме от пътя си, пита къде е компютърът, сяда, прави ми нещото, дето пет часа съм му надувала главата с "как-се-прави-та", бута ме на стола да ме изпита схванала ли съм, аз го правя, той казва "хм!" - и излиза без повече дума да каже
какви времена бяха :)
беше хубаво... наистина
|
Re: 40-50 [re: h1685614]
(ветеран)
