Връзка само малки букви и толерастия има. Не бях обърнала внимание. Досега.

Не виждах връзката, но интуитивно усетих, че има. За всеки случай веднага започнах да ползвам главни букви в мои постове. ( До преди месец пишех само с малки, верно малко изречения, с нови редове, но малки букви) Тук го бях прихванала, точно в този клуб.
Значи е прилепчиво и става неусетно. Като толеразстията.

Главните букви разграничават мисълта, идеята, поставят отчетливо границата. Внасят яснота и поставят думите по местата им. С лекота се чете и възприема. Не обсебват цялото ти внимание и поглед за да четеш текста.

При малките букви не е така. Те сливат думите, идеята, объркват те, и накрая забравяш откъде се е почнало. А си се разсеял и вдигнал поглед и си загубил нишката. Зомбират като махало пред очите ти, трябва постоянно да го следваш.

Размиват се думите в безкрайни нанизи от букви.
Изискват усилие от читателя, а освобождават писателя. Като при толерастите.

Писанието с малки букви противоречи на основни правила в граматиката, както толерастията на здравия разум.
Недоразумение, над правилата, като изключение.

В това предположение може да се видят и други аналогии .