|
аз положих доста усилия да намеря начин да интегрирам движението в ежедневието си.
Всеки ден правя 2 разходки в работно време, обедна почивка веднъж и после още една малка.
Паркирам колата си далеч от дома си почти всеки ден.
Качвам се само по стълбите у нас до 4 етаж, освен ако нямам прекалено тежки чанти, което е два пъти в месеца.
Салсата е голяма далавера. Човек хем прави кардиофитнес, за мен допълнителна рехабилитация за крака, хем не мисли, че в момента тренира, защото гледа да не си оплете краката, или да не настъпи партньора/ката си.
През ден си правя упражненията в офиса, когато правя лицеви опори и кофички на стол, през ден набирания у дома на лост, закачен на рамка на врата. Така или иначе по предписанието за трудова хигиена трябва да се махам от монитора 5 минути на всеки час. Аз леко ги обединявам.
Когато излизам да пуша правя едно странно, погледнато от страни, упражнение. моя лична разработка. Ходя с болния крак върху един бордюр с леко приклякване, а здравия на настилката. По принцип се прави на място на малко стъпало и се движи "пасивния" крак напред-назад над повърхността, често с хавлия на пода под него. Това е упражнение за кръста, но за мен беше най-трудното последно упражнение в официалната физиотерапия. Физиотерапевтичната цел е трениране на качване и слизане по стълби.
Това беше до сега, че много дълга зима и неприятен студ в северна Германия с много вятър. Сега ще мисля какво да правя допълнително или да заместя нещо от горните на открито в хубавото време. Разходките винаги съм ги правил, с цел изчистване на ума, че пусто програмиране доста натоварва. Разликата е, че сега правя нещо като маршируване с големи крачки, рязко изпъване на краката, но вместо набиване на крак, правя анатомично правилната стъпка - пета и пръсти. Основна нова физиотерапевтична цел е да си оправя стойката. От една страна принципно за по-правилно натоварване на коляното, а в моя случай да се науча да ходя изобщо правилно, защото с голямо шкембе човек ходи извит по странен начин.
То стана хубаво в моя случай, че правих физиотерапия от началото при 125 кг. (юли) до към 98 кг (началото на февруари). При което физиотерапевтите ме съветваха и за поправки свързани с намаленото тегло. Абе сериозни пари даде касата за физиотерапия, пък и те сериозно си вършат работата. Те май и в България много я разбират тази работа, но парите са кът.
|