аз и с двете ви не съм напълно съгласна.
макар че разбирам кафето - "Няма как като цял ден съм правила хляб, вечерта да разпусна с... примерно - с гледане на снимки, как някой пикае върху хляба. Затова избягвам да отварям подобни теми, а ако ги отворя, гледам да се изнеса максимално бързо."
макар че не съм съвсем напълно навита и на това - все едно хората, които правят ваксини срещу болести и другите хора, които ги слагат на децата - да се откажат да убеждават родителите, че ваксините са нужни, за да бъдат здрави децата. защото антивак-убедените викали много силно и това много ги обижда.
но разбирам, че човек се изморява хем да прави каквото трябва, хем да търпи какво ли не, хем да се обяснява милион пъти. докато тези, на които се обяснява, му скачат агресивно, обиждат го, нараняват го лично.

с теб изобщо не съм съгласна за това, че винаги страхът и омразата са отделни неща.
не съм съгласна с това:
"тук редовно омразата да се оправдава със страха,
като се омаловажава като страх"

омразата не се "оправдава". обяснява се.
и не се "омаловажава". а се обяснява. търси се причината да съществува нещо, което се наблюдава.
ти не можеш... тоест - ти можеш, разбира се, нали го правиш, но не е работещо - да съдиш така.
още повече когато наистина има основание хората да ги е страх.
съдиш, оценяваш по дрехите.
да, "те" не те разбират.
да, "те" са груби към теб.
така реагират, толкова и това могат.
ти, ако си по-добра и по-можеща, и по-знаеща - няма да ги оценяваш като лоши и мразещи.
ако не можеш - значи с нищичко не си по-добра от тях.

да, уморително е.