не съм напълно съгласна с теб,
по причина, че страхът може да се разсее с личен досег и разумни обяснения.
омразата обаче не може да се разсее с нищо.
не страхът е проблемът,
а омразата.

за страха има оправдание.
за омразата няма.

макар тук редовно омразата да се оправдава със страха,
като се омаловажава като страх.

а тя си е съвсем отделно нещо.
и не трябва да се допуска нито изразяването й на публично място,
нито разпространението на проповядващи омраза текстове.

това, че те обиждат например изобщо не е от страх, о не, изобщо.

като пиша сложно, обикновено не се разбира написаното, затова напоследък пиша просто. а простият пример е следният.

мен например може да ме е страх от високи сгради. условен пример.
обаче кво, шубе ме е, примерно като се кача на висока сграда и погледна надолу, получавам примерно паническа атака. това е страх.

това обаче да подема кампания безкрайно да проповядвам в интернет какво ужасно нещо са високите сгради, колко са опасни за човечеството, как ще унищожат цивилизацията, да си измислям хиляда глупости за вредета от високите сгради за живота на земята и как всички те трябва да бъдат разрушени, без значение какви са, какво им е предназначението, дали пък не са културни паметници, е съвсем отделен въпрос.

да ме е страх от змии примерно също може.
да настоявам, че всички змии обаче трябва да бъдат избити, дори змийорките, дори играчките с форма на змия трябва да бъдат публично събрани и унищожени, а производителите им или търговците на играчки - също, защото те ни напълниха с тези гадни змии, е съвсем отделен случай.

Това вместо да осъзная, че ако мен ме е шубе ор нещо, проблемът всъщноат си е мой. Единствено.

Но не става въпрос за шубето така или иначе. Изобщо.

Редактирано от whatever48O59 на 30.04.16 12:38.