Хубаво думаш, но някак не се припознавам...

Не мога да пиша често, защото:
1. Нямам време да пиша често
2. Няма как като цял ден съм правила хляб, вечерта да разпусна с... примерно - с гледане на снимки, как някой пикае върху хляба. Затова избягвам да отварям подобни теми, а ако ги отворя, гледам да се изнеса максимално бързо.

Да се сърдя, не се сърдя. За какво? Вие просто си говорите.
Каквито обиди и инсинуации можеха да се кажат по мой адрес, казаха се. Нито ми е смешно, нито ми е обидно. Никакво ми е.

А се опитаха да ме обиждат, именно защото споменах думата страх...

Нейсе, страх, не страх, всеки да да живее по своему.
Обаче има един такъв страх, активен, агресивен страх, който включва защитните механизми у човека. Този страх не вижда и не разсъждава. Този страх мрази наред.
Ей това не мога нито да го чета, нито да го подминавам.
Затова правя най-удачното. По-рядко тук и набързо.

Благодаря, че сподели. И аз имам нужда. Понякога се насъбира толкова много, че... но не мога.