светът е като голяма детска градина, която играе на развален телефон.
всеки се чуди на някакви неща, тълкува някакви неща, обобщава, пре-фокусира, агресира се от неяснотата, кокошини се от страх.
ти, ако можеш (не е задължително) се сърди по-малко и обяснявай повече.
ако не опиташ да обясниш съвсем пък никой няма как да чуе.
нищо че си го написала няколко пъти - напиши го пак, ако трябва.
изобщо няма никакви гаранции, че всички хора ще чуят какво казваш, нито дори че изобщо ги интересува какво казваш, нито че няма да бъдат груби, подигравателни, крещящи, надвикващи се и така нататък.
не ги съди, защото го правят от страх и човешки слабости.
хората не са длъжни да ги интересува какво мислиш и чувстваш ти.
тях не ги интересува какви въпроси, страхове, убедености, мнение, факти имаш ти.
ти и той сте различни. това не означава непременно, че ти - добър, а той - лош.
може просто да го е страх. или да е просто тъп. или да се е напатил. може да е от нещо друго, няма значение. може и очите ти да те лъжат, колкото и убедено да ти се струва, че крещят "видях, виждам!". може и неговите така.

такива неща все си повтарям аз тук, в този клуб, особено в "такива" теми.
нали и той е парченценце от Света.
споделям това за себе си с теб.

да, не е "веселба".
и аз често не я разбирам.
горещя се...