хората не харесват журналистите да пишат нещо.

щото си има определени изисквания към журналистите какво да пишат.
учат се във факултета по журналистика.

журналистът пише новини.
Новина е събитие, което е максимално обективно описано, без лични емоционални внушения и умозаключения. Читателите се запознават с фактите, за предпочитане всички факти и сами си правят изводите.

Емоционално есе или изповед, основани на пасивното оценяване на събрани от други факти и репортажи наготово не е журналистика.

пишеш много атрактивно и емоционално, но не като журналист. щото писането под впечатления на чужда журналистическа работа, къде обективна, къде подвеждаща, просто не е журналистика. може да е мнение, споделяне на чувства и емоции, споделяне на умозрения и заключения.

Но не е проучване и отразяване на събития/новини на терен. По всички правила на журналистиката:

Журналистиката е практиката на събиране, анализиране и интерпретация на информация за актуални събития, теми, явления, личности и тенденции на съвременния живот, представена в различни жанрове и форми и разпространена за масова аудитория.

Журналистиката не представя само една гледна точка, тя е неутрална, отразява всички позиции, представя фактите максимално обективно, като по този начин оставя читателя или зрителя сами да избират правилното и истинното становище.

В най-добрия случай пишеш публицистика:

Публицистика (на латински: publicus – обществен), в широк смисъл на думата, може да се разбира като обширна обществено-политическа дейност, при която се използват разнообразни словесни средства за въздействие върху общественото мнение

Или поне - белетристика:

Белетристиката (на френски: belles lettres — изящна словесност) е общо название на художествени епични произведения, т.е. художествената проза.