около четиринадесет-петнадесетата си година, къфто бях читател, хващах един автор и изчитах всичко, което може да му се намери, за около седмица-две. така прочетох една след друга "надали", "не умирай вместо мен", "ангела", "приют за щастливи" и "лобният път на сърцето". исках да й схвана стила, начина на писане. никога не бих имала търпението да ги прочета днес.
сетих се за тях, щото са точно исторически романи от женска ръка писани.
първо, щото не обичам исторически романи. и второ, защото не обичам от женска ръка писани.

и за вера мутафчиева може да се напомни, по линия на историческото писане. съвсем ок като историк, обаче като романист - не, благодаря.