истории като на хайтов можеш 1 тон да прочетеш. литературата ни е основно "мъжка" - това са истории, които са се разказвали и се разказват от мъже на мъже. във всяка кръчма си можел хиляди такива да чуеш. и точно защото хайтов не е знаел, че ще го учат в учебниците, си е писал каквото му е било интересно. хубаво го е написал, ама един куп автори са написали подобни неща по целия свят.

а пък жените си имат женски свят. той е (бил) свят на шушукане, предаване на истории от майка или баба на щерка/внучка. в много отношения жените са били по-силни от който и да е мъж - мъжът ще пие, ще бие, ще крещи и ще гърми, ама ако някой се побърка, ако някакъв по-тънък проблем има - завист, ревност, болест и т.н., мъжът ще избяга при жена си, майка си, баба си, сестра си за помощ. до този женски свят нямат достъп учениците, защото нямаме известни автори жени. или поне жени, които да пишат за това. нямаме сестри бронте, нямаме джейн остин или маргарет мичъл. ако имахме, щяха да са разказали някоя история като твоите.

нали идеята е да се видят нравите, да се видят обичаите, да се видят моралните ценности и начина на мислене на хората тогава преди век и 1/2 - два? да, ама се вижда само част от това, само мъжката гледна точка. женската напълно се губи, а тя е в много аспекти безкрайно по-интересна от това как някой бил крал булка и както я крал (за друг) взел че я и опънал и подобни вълнуващи приключения.

Редактирано от Greywind на 26.04.16 20:39.