ами аз приключих със сериозното в тази тема - казах по-горе вече, че кърти мивки разказът. относно въпросите, които задаваш - един добър текст оставя възможност за интерпретации, не ти ги сдъвква, че да те захрани с морални ценности през устата. дали се е чувстеала длъжна Силвина, дали е обичала звяра Руфат, дали е била фундаментално добра и морална (пардон изтолерастяла) - никога няма да знаем. Но е възможно и трите неща и още много други. Може би е стокхолмски синдром. Може би се е привързала с времето към Руфат. То началното влюбване рядко има много общо със зрялата любов, която е изложена всеки ден на едно или друго изпитание. Може би е възпитана, че една жена трябва да се грижи за мъжа си, дори да не го обича. И това за нея да е върховна ценност. Както в библията пише да почиташ майка си и баща си, не да ги обичаш, но да ги почиташ. Може би в този патриархален свят, в който една жена сама не може да оцелее, е върховна ценност да се грижиш за мъжа си - такъв, онакъв, без него си за никъде. И може би Хайтов не е искал да развали образа й на невинна жертва като я остави да мърсува със съседа докато болният й мъж умира - любов или не.


за твоята прабаба - аз съвсем откровено ти казвам, че с много по-голямо удоволствие теб чета отколкото хайтов или йовков, да не говорим за елин пелин... да не говорим, че ако изпраскаш някой турцизъм, русизъм, гърцизъм (които обикновено са си съвсем на мястото) или каквото там решиш, че е по-сложно за нас по-простите другарчета, ти го обясняваш в самия текст.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите