Книгата е донякъде автобиографична.
Катерина разказва на почти едногодишния си син Ахилеас историята на семейството.
Съпругът и загива при нелепа автомобилна катастрофа.
Тя решава да остави на сина си семеен албум, но написан :)
Пишейки обаче, стига поне десет поколения назад.
Това са семейни истории, това е родова памет, разказ за корените, за преплитането им, за това, че тук на Балканите сме много свързани. Исторически, кръвно, емоционално сме преплетени.
(твоята прабаба ми напомни за една от историите там. някъде по интервюта четох авторката, че докато е писала не е разчитала на 100%-ва историческа и музейна достоверност на историите, а си е говорила с хората. слушала е разказите им, анекдоти и семейни легенди, разказани "на маса". та може от някъде да си и разказала без да искаш и да си и дала идея за сюжет за едното клонче на книгата)

Уж като сборник от семейни легенди е тази книга, но е написана много лично и за мен откровено.
Мен ме развълнува по много параграфи, много основни човешки взаимоотношения за засегнати и мисля, че чувствителен човек не би останал равнодушен след като я прочете

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите