абе поднасяте я лъкиева, ама да ви кажа :)
края на разказа за дервишевото семе, когато рамадан споделя за катраните, които горят в него.
за това как цял живот е живял стиснат от дълга си да живее живота си достойно, как жена му плачела самотна и нелюбима, родили си деца и ги изгледали, как силвина също родила дете сред сланата, която тя сама пръскала цял живот в своята мъка и не-любов, но била длъжна вътре в себе си да се грижи за руфат, който също сам паднал в капана си, пропил се и заболял тежко, осланен и той от оня скреж, който посял вместо любов.
силвина просто се чувствала длъжна?
или това е - любовта?
да бъдеш фундаментално добър и достоен, да имаш милост...?

да ви кажа за моята прабаба :)
значи тя... абе огън и лед беше и тя. повече огън отколкото лед, обаче.
накратко предисторията - мъжът й й изневерявал.
ама наляво и надясно, писнало й.
родила 7 деца, 5 останали живи и живели до старини, две починали още преди да им облекат първата ризка.
търпяла го, защото той не се заплесвал за дълго, просто "си бил такъв".
търпяла го, но не го харесвала, както може да се досети човек.
казала му - ако продължаваш така - ще взема пушката и ще те очистя!
той се засмял на това - каква огън-жена има, целунал я по косата.
и си продължил.
и тя взела пушката една вечер, когато се очаквало да е при майка си с децата.
било й нещо тежко през деня, била бременна с последното дете... казала, че ще отиде при майка си, да се погрижи майка й малко за нея.
но оставила децата при майка си и се върнала в къщи.
и когато мъжът й се появил в тъмното, като чула двоен, скришен смях по пътечката към къщната врата - отворила вратата и го застреляла.
ами това е.
после казала, че е помислила, че били крадци - по това време имало банди, било е съвсем в началото на 19 век, между освобождението и първата война. други времена. нямало е криминалисти също така :)
"а и той си беше крадец" - казваше тя. - "открадна ми живота."

но какво станало после.
след смъртта на прадядо ми онова момиче, което бил поднесъл "да мърсува" било озлочестено, много ясно.
никой не искал да я вземе за жена, родителите й се дистанцирали от нея, защото "какво ще кажат хората".
решили да я дадат за жена на някакъв, от някакво село, който бил див човек, малко гламав, по цяла година стоял в кошарите в планината там - бил селски овчар, само зиме се прибирал в селото. и решили да я дадат на него, да им се маха този срам от главите, пък и тя да се грижи за този човек, да го приглежда... едно такова "почтено" наказание за цял живот.
и тя какво направила... ами отишла при прабаба ми.
да й разкаже, да търси помощ. точно пък при прабаба ми?!
но явно си е имала основания да очаква, че точно жената, която е наранила така, може би ще й помогне.
и била права, защото прабаба я взела на работа.
нещо като ратайкиня, нещо като бавачка, нещо като...
заедно гледали петте деца на баба и полубратчето им, което се оказало, че било на път.
нела, баба нела - беше онази жена.
аз съм я виждала като бях малка, но тогава много не разбирах какви са им отношенията. просто - баба нела беше в къщи, при моята баба и това е.
а баба често я ругаеше, например: "нело ма, стани сипи вода на цвекьето, ма. шчоси седнала, скръстила ногьете... колко и да ги кърстиш - по-тесна нема да ти стане..."
ей такива ги ръсеше :)
баба нела й отвръщаше по достойнство, но ставаше да полее цветята, да пусне гъските, да премете... и такива неща.
баба нела умря десетина години преди баба ми и баба много мъкува за нея.
но и двете доживяха доста добра старост, всъщност.
... то добре, че прадядо ми е бил оставил пари и имоти и че семейството на прабаба също не е било никак бедно, иначе... кой знае какво би било.
но - такава една история :)

Редактирано от vr. на 26.04.16 13:18.