няма как да се оправят, докато не се реши какво се очаква от образованието по литература.


дали

1.1. хората да могат да четат гладко на собствения си език.
1.2. хората да могат да разбират какво четат на собствения си език.
1.3. хората да могат да четат и анализират абстрактен текст на собствения си език.
1.4. хората да познават основите на литературната теория и да ги прилагат към абстрактен текст на собствения си език.
1.5. хората да познават културната рамка на конкретното художествено произведение и да могат да правят сравнителен културен анализ.
това, в последните две-три точки, е образование по литература. първите две са само образование по грамотност.

или:

2. хората да се учат на помпозен национализъм и исторически недостоверни клишета за миналото и настоящето си, като за целта вместо обективни исторически текстове използват субективни литературни такива, нерядко със съмнителна литературна стойност.

засега продължавам да виждам като цел само 2, само че тя вече не може да бъде реализирана.
вкл. защото младежта не разбира езика на текстовете, които изискват от нея да чете.

като за обикновеното, непрофилирано образование, целта требе да е 1.1 и 1.2.
щото като на хлапетата им липсват тези две базисни умения, означаващи общата грамотност, те не могат да четат каквито и да било текстове. литературни, псевдолитературни, исторически, псевдоисторически, никакви. и от целия напън ау, ботев, ау, вазов, ау, димчо дебелянов, ау, хайтов, няма никакъв смисъл.


да се иска пък от тях да правят литературен анализ - мола ви ся, вий от коя планета сти. те не могат да прочетат повече от две последователни изречения, шъ сравняват влиянието на маларме върху модернистите. аре бе.

а и от какъв зор, като литературният анализ така или иначе е бутиково занимание. ако ще учат висше образование от типа философия или литература - може. мъ ако шъ учат полувисше счетоводство, няма никакъв смисъл. язък за разхищението на време и усилия.

Редактирано от whatever48O59 на 26.04.16 00:58.