|
|
| Тема |
 Преди 37 години |
|
| Автор |
pishmangreek (Слънчице) |
|
| Публикувано | 25.04.16 19:13 |
|
|
|
на този ден си отиде едно момиче, което остави бразда в душите на голяма част от хората от нашето поколение.
Петя Дубарова, почивай в мир!
ПРОЛЕТ
Повярвали в лудия смях на петлите,
в звъна на камбана с нестройно сърце,
взривяваме зимната броня на дните
с момичешки устни, с момчешки ръце.
Мокрее стопеният сняг по косите.
Красиви сме в джинсите от кадифе.
И чувствам как огън на кръгове скрит е
в очите ни с тежкия цвят на кафе.
Мостове, задрямали сфинксове, дюни...
Със наш седемнайсетгодишен размах
възсядаме, будим... Но кой ли целуна
косите ми светли от слънце и прах?
Дали ме докосват по светлото чело
смутените устни на дръзко момче?
А може би просто задъхана радост
в косите ми блика, в кръвта ми тече...
| |
| |
| 
|
|
