това бе много отдавна, тогава, когато да си сам на нова година се смяташе едва ли не за престъпление.
ем да, ама аз останах сама. с гаджето се скарах предишния ден, родителите ми ги нямаше, отказах на приятели заради гаджето купон някъде из баирите в планината.
и сега? и сега? не ревнах, но ми беше тъпо. метнах се на влака и на 31 декември в девет часа вечерта бях у дома.
само у нас тъмно. начи такава гадна маймунска и несправедлива история. почувствах се изолирана от вселенските предновогодишни радости
реших да се правя на философ....
налях си чаша червено вино, седнах и отворих "максими и размисли" на ларошфуко
в десет вече не се търпеше - наоколо всичко пее и се весели, аз бродя като хашъм с чашата в ръка.
отворих един гардероб (мнооого обичам да се ровя)
наизваждах стари рокли, дълги, копринени, кадифени и разни други, дето не им знам имената на платовете
гримирах се в стил "кис" - бяло и черно, с розови устни
модно шоу в коридора пред голямото огледало
изведнъж някой позвъни на вратата
край! крадец.
или по-лошо - убиец, избягал престъпник, опасно луд, пиян, в най-лошия случай леля донка.
ами сега?
взех една кой знае откъде попаднала ми помпа за клизма и я напълних с коняк (питай ме защо с коняк)
взех един огромен добре наточен нож, огледах се
а на вратата се звънеше
замижах, отворих я със замах, пръскайки мощно с конячената помпа, ножът в другата ръка
охх...като си спомня само
и изкрещях : "тук никой не живее" (пак не мога да обясня защо)
някой с плътен глас яростно скриптеше нещо за луди и откачени жени
отворих едното око - непознат, но съвсем нормално изглеждащ младеж, залят с коняк.
без да ща, бях уцелила и едно много деликатно място, та имаше вид на напикан пияница
... така се запознах със следващото си гадже
( на последния етаж имало купон, някой от съседите видял, че у нас свети. притеснили се, защото знаеха, че там няма никого от бая време.
и пратили смел доброволец, все още прилично трезв пред вид късния час.
да провери и докладва).
е, провери
какво е докладвал, мога само да предполагам
|