Темата беше за началото а сега ще пиша за края.
Краят беше преди няколко дни, на единадесети. На връщане преспахме в Загреб, че да ни остане по-малко каране на последния етап. Но за Загреб по-късно. Сега малко впечатления от Флоренция.
Най-силното - тесни тротоари! По около метър. На места и по-тесни. Разминаването става с един крак на бордюра и един на улицата. Другото впечатление беше от уличната и тротоарна настилка (ще покажа и снимка). Тротоарите бяха застлани с плочи, като всяка плоча беше надрана с форма на рибена кост. Улиците също бяха застлани с плочи, по-големи от тротоарните и надупчени. Предполагам и в двата случая да се предотврати пързаляне.

Качих снимките на първата галерия отнасяща се изцяло за катедралата или както й викат - Дуомо. Всичко по тази катедрала е фрапиращо, но най-вече купола. Направен е без помощта на вътрешно или външно скеле, нито с подпора в средата. Да не говорим, че купола е двоен и за да излезем най-отгоре, пълзяхме по едни стълби между двата купола. Страшно изморителна работа. Трябваше да изкачим 463 стъпала въртейки се около една 25 сантиметрова ос. По груби изчисления стъпалата ни изкараха от квота нула на около 90 метра височина. Дядо ви изплези език, но не се отказа. Когато тръгнах да изкачвам и камбанарията почти веднага след това, на една трета от височината й, се отказах да изкачвам останалите две трети. Не бях сигурен, че ако се напъна и се изкача до най-горе, ще имам сили да се върна обратно. Или поне щях да загубя много време в почиване. А това ни беше първия ден! Трябваше да ми остане желание и за останалите дни.
Та, вижте хората какво са тръгнали да строят още през хиляда двеста деветдесет и шеста година.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите