oooooобожавах комовете, с часове съм прекарвал залепен за витрините им, единствените с решетки в онуй свободно време, ама у наше село немаше ком, та рeдко ми се случваше и си беше цeло приключение, направо се едно съм бил за миг - два ТАМ, в недостижимото и невъзможното, ходил съм до София единствено за да гледам витрината на централния, имаше един ролков дек сони за космическата сума от триста и педесе долАра, беше направо убийствен, още настръхвам кат се сетя кво чудо беше ... и една триглава Айва имаше на логика - трепач направо ... обаче нашите немаха долари и дума не даваха да се издума за чейндж и виетнамци, и съответно никога не са пазарували нищо, и те кат вас тука, мнозинството, гнусливо набръчкваха носле при споменаването на тази дума, тва дънки рифле, нескафета, метаха, тоблероне, нъ въ и йохние валкер, тва беха некви мръсни и кофти неща за тях, дето ние сме много по-извисени и тез дрънкулки изобщо не ни интересуват, штот само селяците се дуят с таквиз простотии, но за мене си беше пещерата на чудесата ... или май беше на али баба, нема значение ... толкоз съм си мечтал да съм и аз селяк и да можем да се издуем и язе с некой леви щраус или барем с бич може, ама не би, штот не може, и така си останах кат същий гаврошовец пред електричен глобус, дето всуе тъй празнично блести, a ТАМ вътре ... ТАМ вътре всичко тъй празнично блестеше и ухаеше ли ухаеше, ете баш тозио мирис нийде веч го нема и баш той най-много ми липсTва, амин