в блока, в който съм...всякакви.
с двама, трима съм по- близка.
през лятото напр. оставих ключ на съседа до нас за няколко дни. освен, че човекът ни разхождаше кучето и се грижеше за него докато ни няма, ми беше сменил и изгорелите крушки...с него си помагаме.
над нас има възрастни хора, които оставят телевизора на макс цяла нощ.
дъщеря ми им беше лепнала бележка с молба да го изключват нощем...много учтива(в пуберските и години доста изтърпяха съседите от купони). на другия ден си намерихме на вратата^ Мило момиче, разбрахме молбата ти. Ще я изпълним." кореспонденцията е такава, тъй като хората не си чуват звънеца...
имаме една скандалджийка. един комардажия...абе шарени.
в предно жилище заедно със съседите до нас си отгледахме децата...вратите бяха отключени и непрекъснато бяха заедно. и сега са много добри приятели. именно той беше кавалер на бала на малката. тя така си искаше. и ние сме приятели.
в квартала, в който съм отраснала отношенията бяха съвсем различни. някакво особено чувство за познатост и квартална общност имаше...сега и там не е така и жалко донякъде...беше квартал само с къщи и някой блок по изключение...познавали са се бабите и дядовците ни, после родителите ни, после ние....и това вече е различно. но хората си помагаха, ходеха си на гости, веселяха се заедно понякога. част от моите съученици бяха деца на съучениците на майка ми
имало е случаи в един момент да има гости при баба ми, при нашите на втория етаж и деца при нас на двора или в стаята ни...
поне на мен тази атмосфера ми харесваше...
предполагам, че сега нещо подобно има в малките населени места.
ние сме по- цивилизовани и отчуждени

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Baldrian на 22.11.15 23:14.