Какви съседи?! Целият квартал се познаваме.
Аз съм виден темерут-бурсук. Обаче, хората са много общителни.

Откакто имам деца е съвсем лудница - всички ни знаят, спират ни, говорят ни, подаряват ни подаръци, даже живо зайче ни бяха подарили, канят ни на гости ...

Имаме си цяла сюрия баби във входа, които ни отглеждат и много ни обичат (неясно защо).
Имаме и втора сюрия (т.е. повече от 5) баби, които през топлото време седят на едни пейки покрай, които минаваме, и те са ни, като родни баби.
Купища родители с деца, с които се познаваме и си приказваме.
Познаваме и всички притежатели на кучета, и продавачките по магазинчетата.

Така беше и в предишния квартал, в който живеехме, така беше и в студентски град (тогава някой съсед или съседка вечно ме караше нанякъде), и в още по-предишния ми квартал, където съм отраснала.

Братовчедка ми обича да разказва, как идва при мен, докато работя в БАН. Обаче, няма идея в кой от блоковете съм, къде работя. Спира някаква непозната и я пита: Извинете, да знаете тук едно момиче работи, казва се ... Жената отвърнала - Знам я, и я доведе при мен. А в Бан съм работила само 6 месеца.
Хората са невероятно общителни и запомнящи.