С думите на Селския - (прибл.) "едно време имаше двама писатели на сто читатели, сега стана обратното". Вярно е, че със сигурност и други клубари са писали хубави текстове и може би дори създали изкуство... И че признанието е по-добре да пристигне приживе. Аз ли не знам.

Но самобитната красота и мъдрото вълшебство струящо от писанията на селянинyt са именно сърцевината на този клуб през годините. Това, което през всичките тези години е привличало хора с всякакви вкусове и възприятия тук. Или поне едно от знаковите неща за клуба.

Словото на селският, в опит да бъде описано с една дума само е вдъхновяващо. В т.ч. - всекиму почти се приисква да драсне нещо подобно, подмамен от привидната лекота и самоструя на думите. Нещо пухено, носещо се като перце по слънчевите течения на нашия опит от миналите години или дар от бленуваните ни въжделения за по-красиво утро.

Но макар със сигурност да има отделни шедьоври, написани от нас - предимно упадъчна, пост-модернистка графоманска сволоч тук или другаде в дира - малко или много съпоставими с написаното от Селския - всеки опит за подобна добавка, няма да има същата стойност, ще опошли оригинала, да не говорим, че съпътстваващите физическите усилия са просто няма да бъдат оправдани, а финансовите средства необходими за издателство биха могли да се употребят и за нещо по-полезно.


Но - независимо от всичко това - би могло (макар да е рисковано да се превърне в арена на низост и безумие) да открием една тема където желаещите да дават препратки към "творчество" на други наши съ-клубари, към постове или думи, които си заслужават пре-прочита.. Ей така за нас си самите. Но приживе ... ще може ли да надмогнем гравитацията от страсти и неволи. До там, че да обикнем и вразите и? По скоро - може би едва ли.

прав или изправян