| 
         
        
  
        
				Ботев е гений:
 
 ЕЛЕГИЯ
 
 
  Кажи ми, кажи, бедний народе,
 
 кой те в таз рабска люлка люлее?
 
 Тоз ли, що спасителят прободе
 
 на кръстът нявга зверски в ребрата,
 
 или тоз, що толкоз годин ти пее:
 
 "Търпи, и ще си спасиш душата?!"
 
 
 
 Той ли, ил някой негов наместник,
 
 син на Лойола и брат на Юда,
 
 предател верен и жив предвестник
 
 на нови тегла за сиромаси,
 
 нов кърджалия в нова полуда,
 
 кой продал брата, убил баща си?!
 
 
 
 Той ли? - кажи ми. Мълчи народа!
 
 Глухо и страшно гърмят окови,
 
 не чуй се от тях глас за свобода:
 
 намръщен само с глава той сочи
 
 на сган избрана - рояк скотове,
 
 в сюртуци, в реси и слепци с очи.
 
 
 
 Сочи народът, и пот от чело
 
 кървав се лее над камък гробен;
 
 кръстът е забит във живо тело,
 
 ръжда разяда глозгани кости,
 
 смок е засмукал живот народен,
 
 смучат го наши и чужди гости!
 
 
 
 А бедният роб търпи и ние
 
 без срам, без укор, броиме време,
 
 откак е в хомот нашата шия,
 
 откак окови влачи народа,
 
 броим и с вяра в туй скотско племе
 
 чакаме и ний ред за свобода!
 
 Мисля, че е непреходен, стиховете му важат с пълна сила и днес.Редактирано от Lucky Eva на 26.10.15 11:28. 
        
        
  
          |