|
ооо, абе стига сте си крещели :)
ти каза нещо, което ме замисли.
дядо ми и баба ми на село отглеждаха всяка година по много пуйки, по поне трийсетина пуйки...
освен кокошките, които бяха даже повече.
но те - за яйца повечето, както и ако се паднат пиленца-петленца - още като юноши - чао-чао - в буркани.
явно затова е било това с пуйките, сега осъзнавам!
понеже баба и дядо бяха протестанти, съботяни. те не ядат свинско и затова са си отглеждали тези пуйки.
не се бях замисляла досега, защото това са си моите баба и дядо и всичко, което правеха, беше естествено да се прави точно така - нали ги знаеш децата, така мислят, ако изобщо :)
аз късничко започнах да ходя при тях. била съм на 5 години когато за първи път ме оставиха за цял месец там. и си го спомням съвсем ясно това лято :)
баба и дядо се държаха малко странно :))
усмихвам се докато пиша, просто :)
нали бях злояда, а за тях това е било дълбоко неестествено. бе как така няма да иска да яде?! здраво дете, пък не ще да яде, ама че чудо.
и, за разлика от всички други ужасни роднини, включително мама и татко, решили, че няма да я бъде тая работа с гоненето из двора с чинията и най-вече с покрусената ми физиономия по време на тоя варварски, според тях, акт :)))
те много добри и спокойни хора бяха.
замина си татко, мина още час... и аз вече - на нож, кръв и зъби - ще посрещам новото предизвикателство в тяхно лице - сега да видим тези пък как ще ме мъчат да ям!
ма нищо такова.
ела да ядеш?
няма!
ми като няма - добре. иди си играй.
играя аз, играя... ама напрегната - какво ли ми замислят?!
ами те нищо не ми замислят.
дядо ме води да берем листа за бубите, показва ми козите, показва ми колорадски бръмбар и ме моли да събера всички такива бръмбари от картофите в един чайник със запушен чучур... никой не ме кара да ям, бе?! чудо, чудо
след това двамата режем на ситничко тученица и детелинки и ги смесваме с твърдосварен жълтък, за да нахраним малките пиленца и пуйченца.
след това ми представя магарето, биволиците... и никой не ме кара да ям?
след това идва вечеря и пак баба и дядо сядат на масата, и ме викат.
такова искаш ли?
не.
а такова и такова?
не и не.
е ми добре като е не, ако искаш нещо си вземи в тази чинийка.
чинийката си остана празна, обаче си взех паднала от дървото круша.
дядо ми я взе и ми откъсна друга.
брей, каква супер вкусна крушааа
и така няколко дни, опитваха с разни неща, но ги ядях само ако аз искам, чудо невидено дотогава.
оказа се, че ям круша, домат, черници, сливи всякакви, диня, пъпеш, яйце, прясно сирене, прясно варено месо от пиле само със сол и пуйка от буркан. и пия мляко от козата, направо любимо.
че какво му трябва повече на едно дете? хайде готово, проблемът - решен, ако изобщо го е имало.
любими дни.
дават ти един отворен буркан с пуйка и една вилица, вземаш си книгата, смачкваш си една зелена метла, от тези, дето си растат на туфа в края на двора, опъваш се с книгата на сянка в метлите, бодеш си пуйка и си четеш.
нито някой те мъчи да те налива с отвара от горчив пелин, че нямаш апетит, нито нищо.
имаш си апетит точно колкото си ти трябва.
и сега, докато пиша, усещам онзи вкус отпреди десетки години с лек дъх на дафинов лист и бахар, малко сухичко наистина месце и вкусно соленко желе :)
много ти разбира на теб главата от пуйки, много са си вкусни даже
тогава съм се върнала пораснала колкото за цяла година през този месец, натежала с няколко килограма, ей, не един, и щастлива.
и всичко това само от пуйката от буркан :)))
и от свободата, разбира се.
Вхат а вондерфул, фуцкингли амайзинг ворлд!
|
Re: Тенджера под налятане - спешно... [re: oberleutnantRzevski]
