Всъщност терминът не съм го измислил аз.
Чух го в четвъртък по "Хоризинт", докато пътувах от прованса към голямото село.
Имаше представяне на книга, на някаква украинко-рускиня или рускиньо-украинка, и този термин го употреби тя.
Но ми хареса.
Терминът де, не руско-украинската.

Щото си е баш така - седиш на диваня, щракаш в блога, туитъра, фейса и къде ли не, и водиш пропагандна война. Не е задължително да си платен дори. Може просто да ти е кеф да воюваш, или щото не ти се пада по гръб, или щото си "от наште". Нямаш нужда от Дойче Веле и радиостанция имени Коминтерна, нито има нужда да си Гьобелс или Левитан.
И си важен. Ама - наистина.

Технологиите глупако! Бих казал, перефразирайки една друга известна фраза. (Не го адресирам към теб разбира се)

Технологиите позволяват гласът на всеки да се чуе (ако има кой да слуша) по цял свят. И един доморасъл блогър да е по-влиятелен, от говорител на правителство.

По тоя повод, щото се сещам сега за необяснимото за мен "харесвам Русия, но мразя Путин" (Все едно да кажеш харесвам мерцедес, ама не ми харесва емблемата. Нещата са неразделими според мен, тъй като това е същия този исторически процес, за който говорех в предишния си пост. Историческия императив поставя управниците на местата им. Не народа чрез избори сега, не ползването на отрова в средновековието, а именно историческия императив!)

Та за Путин де... и защо ми харесва.
Ми това е единствения управник на държава - от големите и влиятелни държави - който се смее искрено, непротоколно и си позволява да разказва вицове в ефир. Понякога - неполиткоректни даже.

Представяш ли си баба Меркел да разкаже виц?
Шокът ще е по-голям от това, да се появи гола в парламента мисля.