|
На всички австрийци да им кажеш да нямат капка милост към тия изроди. Обещай ми.
Много си ми симпатична, но не мога да го обещая, защото не зная как се набива акъл в чужди глави.
Но ще ти разкажа една случка от 14-ти с мен - Кръстовден, заради която аз продължавам да си обичам австрийците, както и друг път съм казвала.
Писала съм, че си имам моите здр. проблеми, които не се решават и не се решават и пак се наложи да звънна в един град наблизо да дойде Ретунг-а да ме вземе спешно.
И то защото тук има четирима доктори в града и стационар в него, в който има дори компютърен томограф и рентген, но ехограф няма. Градчето е курортно и четиримата доктори, които са дом. лекари, също са и със специалност - спортна медицина/зимата тук се карат ски яко/. Тоест изпотрошен да си, ще те диагностират и всичко както трябва, но за банални вътрешни болести трябва да се ходи на 25км .
И ходих няколко дни на системи при тях, но вечерта на 14-ти към 7 усещам, че нещата нещо вземат друг обрат и като ранен звяр се чудя какво да правя -дали пак да ходя при тях на следващия ден и да искам направление за ултразвук/ а съм на работа и ще загубя цял ден/ или направо в бърза помощ. Ако нещата са под контрол ще се върна, ако не - ме оставят в болницата , но поне ще бъда наясно.
И ме взеха - изследвания всичко, кръв-мръв и подобни/ тук изследванията поне са на космическо ниво детайлни и друг път съм казвала/
После на някакъв етаж с мобилен стол до радиолога - само те работят с рентген и ултразвук.
Двамата лекари, които ме приеха, виждам, че и те са там вече. Обяснили са на доктора кое-що. Той чете името ми, пита ме откъде съм и аз отговарям ,докато с надежда гледам монитора на ултразвука.
И тоя лекар като светна, гледа ме там на машината, щрака да фиксира разни моменти, но вече говори на колегите си - *Тя е от България. Ама вие не можете да си представите колко красива страна е това.* ... и към мен - * Аз съм всяка година в България, познавам Рила, пил съм там невероятен шнапс, морето, и т.н.* И почваме да говорим за Пловдив, познавал го много добре също
Колегите му и те оживени почват да ме питат това-онова, разказвам им, че Филипополис е бил римска провинция, древен град, че Спартак/ус/ на немски/ е роден в южна България и всякакви детайли, които ми хрумват, докато трае прегледът.
Анамнезата отиде леко на заден план, но нещата се оказаха на старата си позиция, а не фатални, така че доминираше темата България.
Докторът ме попита като идва през лятото пак може ли да ми се обади за по кафе. Казах, че с удоволствие бих отделила от времето си да му бъда гид, но не съм на почивка, а също живея/поне засега/ в Австрия. Въпреки всичко оставих имейл и телефон, ако стане случайно засечка.
Не знаех, че при подобни обстоятелства мога да срещна такъв невероятен фен на България. Двамата лекари му благодариха,че е останал да ме прегледа, а той самият през цялото време сияеше , сякаш цял ден мен бе чакал. Името България за първи път работеше за мен и то в чужда държава.
В тоя момент някаква странна такава енергия нахлу в мен, че направо и болки и всичко забравих, може би емоцията от гордостта, че за някого думата България е толкова значима. Някой е видял и продължава да вижда само красивото в моето отечество. Да не звучи пресилено, но усетих какво изпитват спортистите, когато чуят българския химн .
После като се прибрах, влязох в сайта на болницата / понеже практиката тук е всички лекари са със снимките и образованието си на страницата/ разбрах, че всъщност той е шеф на болницата.
Освен на децата си и на една приятелка българка по телефона на друг не бях го разказвала, много е лично, но сега не мога да се сдържа. Още ме държи емоцията България в очите на австриец.
Извини ме за оф топика.
Редактирано от Pfiffikus на 16.09.15 22:13.
|
Re: Дайджест [re: the bag]
