ема поликлиниката нали не е вече здравеопазване, а е търговско нещо, дюкян.
за дюкяните са си присъщи рекламите за пенкилери за розови бузки, няма си плашат клиентелата, я.
мен ме сащиса преди няколко години...
аз никак не бях ходила на доктор цял живот, допреди няколко години. обаче майка ми умря и нещо се бъгнах, и сега за тези 5 години съм ходила 5 пъти, като преброя. точно колкото през всичките предишни години накуп. както и да е.
та, тогава, като почина мама.
нещо се бъгнах бе, наистина.
сърцето ми обикаля из кошницата, потропва степ с десетте си крачка, а в десетте си ръчички - с кастанети, ама всяка трака без връзка с другите... отвреме-навреме се свива на кълбо и се търкулва - юхууу - по пързалката по белия дроб, по червата тин-дирилин... имах чувството, че ще си изкендзам сърцето, честно.
неква дроб бях станала и отивам на доктор. тва аз - на доктор - събитие.
запознах се там и казвам - така и така, мама умря, сърцето ми се къса, зле ми е, ще мра ли, какво.
и те вместо да ми направят кардиограма, или там каквото се прави... кръвното ли се мери, кво, ми "предписаха"... капки за розови бузки, общо взето. и то сестрата зе думата и каза - "ау, ами д-р едисикоя, ами нали мина госпожата от фирмата и каза за новите продукти. едисикое било много добро, чудно действало". и докторката - "ау, да" - и изпраска рецепта. и листовка ми връчи сестрата, с картинка на спокойно усмихната жена в резедава дреха върху бял диван, с притворени очи, олицетворение на хакуната матата... почти сред облаците.
купих аз нещото, измъкнах от кутията описанието, или както се казва там тва листо и прочетох, че става въпрос за 0.0000000000000005 процентен разтвор на валерианова тинктура. тва е. те да видиш ти! нещото беше 30мл. и струваше 7 кинта, тва си го спомням. да съм пиела по 10 капки. то в дъждовната вода има повече валериан, ако трябва да сравняваме...
дори котката не се впечатли като й го заврях под носа тва шише.
абе карай.

майка ми, като бях малка, беше силно впечатлена от един постер залепен на стената в поликлиниката. чудно как си го спомням, сигурно съм била на 2, но понякога става така - майка ти като е много впечатлена - запомняш.
представляваше нещо като комикс. на първата картинка някакъв храчи на улицата. на втората една жена с пола като лале, високи токчета и кръшна такава, усмихната и красива, минава и стъпва с токчето си в храчката. на третата картинка същата жена е поседнала върху голяма кожа в същите дрехи и както си е с токчетата, и си играе с дебеличко бебе, и се смее. на четвъртата картинка тя в черни дрехи върви след мъж, който носи на рамо малък ковчег.
и отдолу пишеше нещо...
майка ми се втрещи като го гледаше докато чакахме.

години по-късно я попитах дали се сеща за това и тя веднага каза, като че до тоя момент е мислила само за това, че е пишело призив за хората да не храчат по улицата. и да не ходят с обувките у дома, и да си мият ръцете.
аз си спомням, че в най-ранното ми детство това си беше нормално - някой да се изхрачи мощно на тротоара, изобщо не го намираха за невъзпитано хората.
като се почуди малко, че и аз си го спомням в такива детайли, майка ми ми обясни, че като съм била малка още се водела доста люта битка с туберкулозата и хората са били облъчвани отвсякъде с подобни агитационни материали.
все пак това е било само петнайсетина години след края на 2св.
аз и си спомням плювалниците от двете страни на всички входове на цум, навремето. стояха внушителни такива, чакащи някой да се изплюе в тях, а не по улицата. и на всеки етаж имаше.
и в държавния съвет, и в министерския съвет, и в народното събрание имаше, ако става въпрос :)
и по кина, и във фоайета на хотели и ресторанти...
чак някъде 70те години изчезнаха тези атрибути на цивилизацията...
сега не вярвам много хора да го помнят тва :)
а не е било чак толкова отдавна (леле, колко съм одъртяла, не е истина

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите