|
тва и на мен ми се видя доста странно по кофти начин.
значи, ако гледаме само материално - тва са някакви далавери с "мъртви души" - персоналът - доктори, сестри, санитари, всъщност нямат никакъв ангажимент, а си пишат там, че са се грижили, на работа са били и заети.
никой болен не се разписва, нали, като получава лекарства. - значи могат да си пишат, че една седмица са им давали и медикаменти на тези хора без никакъв надзор, контрол и проблем. те вероятно го и правят... след като се води пациентът, че е там 6 дни, а е само 2 - за 4 дни още му се води и че е ял там. тва са 12 хранения по колко лева да са там - да речем - 10 на ден минимум - само от 1 човек. едни пари са похарчени на документи, а къде отиват не е ясно. всякаквите му там режийни, спално бельо, еднократни консумативи, кво ли не... - същото. ами процедурите? в епикризата пише некви неща, изследвания със завъртени имена, които и насън не са се случвали, изобщо не са правени на пациента. че то кво да са му правени, като го е немало през повече от 50% от "престоя в болничното заведение". пише "на тая и тая дата, даже в едисиколко часа, му е правено тва и тва". а той от 2 дни тогава си е бил вече дома си.
и кво, отиват си хората в къщи, къде облекчени, че са излезли от болницата - не им и хрумва да повдигнат въпрос. или пък още по-болни - занимава ги да потърсят помощ другаде и изобщо нямат време да задълбават в детайли кво са ги ментардосвали на предишното място...
дори само от материална страна звучи съвсем криминално тая работа.
а тези пари, деветстотинтяхто лева за "избор на екип"? и кво? избрал ли си е пациентът екип? избрал си е чушки... дебелашка ачик кражба.
тревожна, притеснителна работа...
баща ми като беше в болница - и двата пъти - и в окръжна, която не е частна, нали, и в болницата "европа", която е частна, но работи със здравната каса, такива неща - доене на мангизи - не са се случвали.
може би защото и двата пъти беше хоспитализиран по спешност и закаран от спешна помощ.
не са ме юдили да плащам никакви несъществуващи услуги, държаха се относително добре хората и на двете места, оставиха ме да се грижа за него през цялото време, даже в болница "европа" напълно безплатно и то ми подсигуриха стая с две легла, където бяхме сами и на спокойствие... изобщо не бих могла да се оплача от нещо. особено като чета тук в клуба какво пишат хората, как са се отнасяли с тях - изобщо дума не мога да кажа на въпреки за болничния престой.
е, персоналът общо взето не е палил подметките да се юрка да се грижи - нали аз бях там. но ако ме нямаше не знам кво щеше да стане... но пък и на двете места ме допуснаха да бъда там.
то 5 минути безхаберие и невнимание понякога са фатални. особено за такъв крехък човек... а кой ще ти седи да гледа под лупа всеки пациент денонощно, немислимо е тва.
да не говорим и че възстановяването страшно много зависи от това пациентът да се чувства добре, в смисъл - спокоен. да не е тревожен, да не унива и да не се плаши.
няколко пъти, запознати, хора от бранша, ми подмятат, че баща ми е жив и добре предимно защото е имало кой да седи като орел над него в следоперативните дни и след тва. за мен лично е нормално; не би ми и хрумнало да си бия камшика и да чакам да ми се обадят по телефона, че "му е минало".
имам и направо светли впечатления от лекарите и в двете болници. особено от една лекарка, д-р Лалова се казва, която е ортопед в болница "европа".
грижеше се за баща ми, ами, като за баща си.
не само, ами се грижеше и за мен, за моето емоционално състояние, помагаше ми ефикасно и внимателно да бъда спокойна и добре, даваше кураж, съвети, успокояваше, помагаше, идваше по няколко пъти на ден да ни нагледа и двамата... абе много читав професионалист и човек! като на кино напрао :)
нито я познавам, нито е имало и намек да очаква нещо от мен.
жестоко съм благодарна!
и те тека.
абе да не се случва на човек... пу-пу...
|