|
изпущаш страшната по онова време думичка - "унищожаване на соц. имущество".
Там е тънката жилка според мен. За туй и написах по преди - "саботаж"!
Иначе, а и най просто речено - завист у някого е породила и е "трябвало" да бъде унизена. И това - едно дете на 17 години.
Мъхъм: завист и злоба, черни и отровни! Тъпият инцидент с тъпия машинен детайл по време на още по-тъпата производствена практика (WTF, ПП в бирена фабрика, на поточната линия?!? Английска гимназия, за Бога, не Електротехникум, не Механотехникум... не СПТУ дори) е дошъл дюшеш на гадовете долни. Е как да се не "метнеш" на тоталитарната машина с нейните услужливи лостове и лостчета и да газиш, да газиш, да газиш?!?
Колкото до вечерните часове, "дисциплиниращите" мерки и порядки, понякога почти фатмашкия терор на училищната институция - всеки от камбанарията на неговите си спомени, житИя, битИя. Завърших езикова в средноголям град точно през 1989. Да, вечерен час нямаше вече (знам, че е имало такъв, ще попитам до коя година), да, зрелият соц го беше ударил съвсем "на уволнение", да, долавяше се вече оня прославут вятър, да, шушукаше се т'ва и онова! ОБАЧЕ: гадове си имаше, натегачи си имаше, "фундита" си имаше предостатъчно.... и запънеше ли се някой от тях, можеше да ти направи животеца ад, като едното нищо. Униформи - до последно (панталони САМО през зимата), емблемите зашити на шибаните ръкави, косите прибрани, сутрешната физзарядка и системата "три закъснения - хоп едно неизвинено" Мила чудесно я е разяснила, намаляване на поведението за нЕма нищо (ако ти знае много устата: гаранция!), писане на ОТВРАТНИ характеристики при завършване и т.н. и т.н.
Уффф... тегаво.
|
Re: "Защо се самоубиват поетите" [re: Silverado]
