И какво излезе от написаното - сега си щастлив с пържоли всеки ден без празниците, а тогава си бил щастлив само на празник.
И за празниците има решение за новопридобито щастие - устройваш си скъпа луксозна вечеря с отбрани ястия, такава, която не си я позволяваш всеки ден, не щото е дефицитна, а щото е скъпа, причината е без значение, и готово, все едно си ял пържоли - празникът ти ще има вкус на... не се сещам за име на луксозно и вкусно ястие, а не ми се обръща към Гугъл в момента, ама ти ще си го заместиш многоточието.
И, разбира се, ще си заместиш "каквото искаш" с каквото искаш, те нещата за искане по света не свършват само щото едното вече го имаш. Щом зорът и щастието ти са в искането (ама надали са там).
Аз лично, както и повечето хора, дори философстващите или провокативно пускащите теми, съм мерси, както е казал поетът, за пържола само на празник, нищо, че иначе практически не ям пържоли. А зорът ми е да имам максимална част от нещата, които искам, за да им се радвам - не да си намирам нови работи за искане дори с цената на нямане. Максималист иначе мисля, че не съм, остава да съм потенциална - при късмет и задоволеност, дай боже - доволна свиня, според речника на един особен вид интелектуалци, чиято философия не споделям. ;)

Редактирано от MupaM на 15.04.15 14:40.