Като дете бях силно алергична. Не трябваше да ям и докосвам много неща. Течаха ми слюнки при вида на шоколад, пушено месо, ягоди. Мечтаех да ми подарят букет от каквото и да е цъфтящо и да се търкалям напролет в тревата (можех само наесен). Мечтаех да имаме дебели килими, да мога да гледам отново рибки в аквариум и да мога да се тръшкам в пухени възглавници. Както и да не ходя през седмица с обриви от нещо тайно изядено или опипано и по 3 месеца пролет/лято подпухнала от хрема.

Сега не обичам ягоди и килими. Шоколад ям и обичам, но не съм голям познавач и не е редовно. И пухени възглавници и завивки нямам. А така ги исках, оххх. Сега умирам за пържени тиквички с мляко и чесън например - като дете не ми е хрумвало, че може да е по-хубаво от ягодите.

Като пубертетка и после млада-зелена посмъртно не разбирах какъв е пустия му кеф от това в онова. Сексът си беше баси кефа, щото се целувахме, търкахме и гушкахме. Мечтаех си как някой ще ме секси по 1 час с описаните три, после по 1 минута бързо вънка-вън.

Сега понякога предпочитам грубото клатене. Ако 1 час някой само ме целува, ще го намушкам с шиш за лед

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите