|
Правим следното под формата на мисловна игра:
Представяме си свят, в който сте само ти, твоите 2 деца и тия дегенерати с техните 10.
Съгласна ли си да работиш 22 чАса, за да храниш с изработеното в 20 от тях тези отрочета?
Въпросът е риторичен, мен отговорът ти не ме интересува, защото знам какъв е той, независимо какво ми напишеш тук.
Аз също не съм навитак.
А 7 от 8 часа? Аз - не.
А една минута от 8 часа, която ще е безсмислена, защото е твърде малко(а и да не бе, само щях да получа укор, както в реалността, че не работя по 22, а само по 18 чАса за да ИМ храня децата?
Не, и една минута не съм съгласен. Предпочитам да прочета книга с моите деца. Или да ги обучавам да стрелят по оградата при самозащита.
Тоя тип мислене: "ама имаме някакви морални ангажименти блаблабла...".
Не става. Имам морални ангажименти, когато учасвтам във вземането на решение.
Ако конвейерите ме попитат: "Ша участваш ли, батиии в храненето на 20 деца, които ша напраймииии?". Отговорът би бил "НЕ".
Ама ний пак ша напраймииии...
Ми прайте. МАа не ме занимавайте с глупости. И не, отказвам да играя игрички с мъчения от съвестта и прочее. Оставям ги за тях, майсторите на деца, както и за вас, "вечно съчувстващите", ама ако може с моите пари(не с вашите). Демек с парите на МОИТЕ деца.
СОРИ- втори път. :)
|