Бих целунала човек когото обичам И аз, ама ето че пак говорим за някого, когото вече обичаме, а аз питам дали ще заобичаме такъв човек. За болестите, бръчките, уморените очи и т.н. не знам защо го пишеш. Приемам всичко това, когато не зависи от човека да го промени и си го обичам барабар с болестите и бръчките.
Два въпроса? Какво правиш със себе си ако от утре вече нямаш възможност да тренираш? Спирам да тренирам и намалявам яденето на 1/3, както и правя всичко, което зависи от мен, това състояние да не продължи дълго, защото ако продължи, няма да се чувствам добре със себе си, ще бъда в тежест на децата си и т.н. Ако и това не помогне, значи просто ще умра. Всички умираме все някога.
Как определяш хората които те избягват само по тази причина или те изоставят по тази причина?(та ти също се променяш и не отговаряш на нечии критерии с времето) Как да ги определя? Те не са длъжни да ме харесват. Ще ти дам пример. Преди две-три години почти бях влюбена в един мъж на моята възраст, готин, спортен, веселяк... Е, той се ожени за една мацка с десетина години по-млада от мен. Не смятам, че това го е направило по-лош. Все така си го харесвам. Е, малко ми е тъжно, че като остарявам, ще стават повече мъжете, които аз ще харесвам, а те ще тръгват с по-млади, но това е животът. Някой пък ще хареса мен, защото няма да му пука за годините, а ще го радва примерно това, че съм енергична или че съм идиот, или нещо друго.
Ако наистина искаш "нещо повече")) би трябвало да са други претенциите ти, а чак после да отсяваш физика Чакай бе, човек! Ти разбираш ли, че това е природа? Както мъжете обичат с очи, така и аз. По-добре ли е да се правя, че това не е важно за мен, само за да мога да вържа някого, а после да се измъчваме и двамата, защото то СИ Е важно за мен? Има много неща, с които мога да свикна, но има и такива, с които знам, че не мога.

Най обичам да чета, ама не мога.