Ето ти и начина за изземване на жилище.

Жилището ми отчитайки се начина на строителство плюс амортизации и заложени години живот има стойност - 20000лв./примерно/.
Идва държавата и ми дава помощ / изчислена неизвестно по какъв начин / защото пазарната цена за съниране на 1м2 е 30лв., един "пищов" е 500лв., покрив на 12 лв.м2 .
Общо около 2000-3000 лв.
Но минавайки помощта през п- инстанции и изписвайки материали и труд на петорни цени накрая излиза, че съм се санирала за 15000лв. От това следва, че "подаръчно" държавата е вложила сума колкото стойността на жилището ми. Подарък документиран и адресиран винаги може да се поиска да се възстанови. Няма помощ на стойността на жилището ти. Аз обаче не мога да върна такава помощ дори без лихвите. Тези пари са взети от някъде и съответно ще трябва да се върнат. За сега ги връща държавата, а утре не е известно кой. Но едно е ясно, че са дадени на мен и, че аз съм се подписала, че съм съгласна да ги приема.
Това е и основното което се използва за увеличаване на продажната цена на жилища. Купуват се жилища на безценица, но със здрава конструкция, прави се ремонт и се продават на много по- висока цена. Когато се купува жилище се ходи със строител, а не с дизайнер.
Някой да има представа колко хора изгоряха от такива безплатни помощи и проекти от държавата ни. Навремето това носеше наименованието "Постановления". Законите се менят, положението също и държавното управление също. Може частната ти собственост да вземе държавата, може и законно да те изкара от имота ти, може да го разруши, може да те разстреля без съд и присъда, но аз не подписвам или заявявам, че се упражнява натиск под заплаха. Ще видя аз кой е този който ще ми в жилището без сградата да е обявена за разрушаване и опасна за обитаване.

Със сдружение което действа което действа 5 години след приключване на проекта това жилище не можеш да го продадеш защото никой няма да ти плати на теб санирането при случай, че си го получил безплатно, съответно автоматично да заеме твоето място в съдружието. Такива балъци няма.

\"Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\" Алберт Айнщайн